Окрелче

Окрелче

Malva silvestris L.   Сем. Malvaceae – Слезови

 

баба шарка, горски слез, камбула, камиляк, молоха, волово око, пампулка, пуйча трева, слез

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно презимуващо до многогодишно тревисто растение. Стъблата са изправени или полегнали, високи до 80 см, разклонени, грапаво-влакнести. Листата са с дълги дръжки, закръглени, сърцевидни в основата си, последователни, назъбени, 5-7-делна петура, а розетните са неясно разделени, назъбени, със силно изпъкнало жилкуване, покрити с нежни звездообразни власинки. Цветовете са едри, розовочервени, розововиолетови, бледорозови или бледи, стоящи на дълги дръжки, излизащи от пазвите на листата, с трилистна подчашка. Чашката е 5-делна. Венчелистчетата са по-дълги то 2 см, 3-4 по-дълги от чашката, с виолетови надлъжни жилки, дълбоко изрязани на върха. Тичинките са много. Стълбчетата са на брой толкова, колкото са и плодолистите. Плодът е дисковиден, в средата вдлъбнат, разпадащ се след узряване на множество странични сплескани бъбрековидни плодчета. Цъфти през лятото.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Средна, Южна и Източна Европа. Култивира се в Белгия, Франция, Сащ. У нас се среща по тревистите места, изкопите, край пътищата, в редките горски насаждения, покрай посевите и другаде в цялата страна.

 

ДРОГА: Листата и цветовете

Цветовете и листата съдържат слузно вещество, танини, каротин, витамин C, органични киселини, следи от етерично масло, минерални соли (10-15%), захари, фитостерол. Слузното вещество от листата и цветовете се отличава с високо съдържание на ксилоза и арабиноза. Цветовете съдържат освен слузно вещество и антоциановия глюкозид малвин. Семената съдържат до 18% тлъсто масло.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:  Противовъзпалително.

Листата и цветовете служат като омекчителни и противовъзпалителни средства за размекване на бронхиалните секреции, като успокоителни средства при бронхиален катар, кашлица, отслабване или загубване на гласа, при възпаление на гърлото и сливиците: 2-3 чаени лъжички ситно нарязана дрога (листа и цветове) се запарва в 1 чаена чаша вряща вода; като изстине, запарката се прецежда и се пие на глътки по 1-2 дози на ден.

Същата запарка може да се прави и от цъфтящите стръкове. Външно топлият остатък след прецеждането се използва във вид на лапи при отоци, циреи, изгорено и др.

Цветовете се прилагат и като багрилно средство в питейната промишленост. Цветовете боядисват вълната в черносин или сив цвят. Медоносно растение.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – wikipedia