Орех

Орех

Juglans regia  Сем. Juglandaceae – Орехови

 

обикновен орех, джевиз

 

ОПИСАНИЕ: Орехът е до 30 м високо дърво, със силно разклонена корона. Едногодишните клони са голи, лъскаво маслиненозелени до възкафяви, с по-светли лещанки. Листата са едри, до 60 см дълги, с доста дълги дръжки, обикновено с 3-5 продълговати до яйцевидни, към върха заострени, с къси дръжчици или почти приседнали листчета, отогоре голи, отдолу само по ъглите на жилките влакнести. Цъфти през април – май. Растението живее до 150-300 и повече години.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В източна Европа, Източното Средиземноморие, Югозападна и Централна Азия, Япония, Китай. У нас се среща като културно, а понякога подивяло, по чакълести и каменливи, по-влажни и по-топли места доста нашироко, особено в Предбалкана, Западните гранични планини, Родопите, и др. докъм 1300 м надморска височина. Запасите от растението са големи.

 

ДРОГА: Листата, плодовете, незрелите орехчета, външните зелени обвивки –шлюпки по плода

Листата съдържат до 3% инозит, до 7% минерални вещества, до 5% дъбилни вещества, свободни галова и елагова киселина, до 0,03% етерично масло, горчиво вещество (за което се предполага, че има действие подобно на витамин К).

Външните зелени шлюпки на ореха съдържат алфа и бета-хидроюглон, дъбилни вещества, витамин C, ябълчна и лимонена киселина, до 10% минерални соли, захари, ензимите емулзин и пероксидаза, пирокатехинови танини и др.

Ядките на плодовете (орехите) съдържат до 17% белтъчни вещества, до 63% мазнини, състоящи се от глицеридите на линоловата , линоленовата, миристиновата и лауриновата киселина. Съдържат още около 10% безазотни екстрактивни вещества, в състава на които влизат инвертна захар, скорбяла, пектин, а също витамините B1 и C. В обвивката на ядката е намерен бета-ситостерол.

Доказано е, че калцият, магнезият и фосфорът в орехите са в толкова голямо количество, че консумацията на орехи стимулира благоприятно растежа и костно-зъбното образуване у децата, а у възрастните, особено у умствените работници, укрепва нервната система и целия организъм.

 

ОСНОВНО ДЙЕСТВИЕ: Ореховите листа се прилагат нашироко в нашата народна медицина външно,  сварени във вид на каша – за компреси като затягащо и антисептично средство при скрофули, екземи, рани, за налагане при хемороиди и др. Против същите заболявания се препоръчва също бани от отварата на листата, както и при болни от рахит, подагра, кожни струпеи, екземи, маясъл и др.

Външните зелени обвивки на плода се прилагат като затягащо и потогонно средство при гастроентерит, за бани и за компреси. Те се прилагат нашироко и в ликьорената промишленост, а още свежи – в козметиката за придаване на специфична окраска на косата.

Ореховото масло намира широко приложение и в парфюмерийната промишленост като субстрат за извличане на скъпи етерични масла (розово, теменужено, портокалово и др.) Зелените обвивки от плодовете, а също и листата и кората от стъблата на орехите се използва от нашия народ за боядисване на памучни и вълнени тъкани. Листата на ореха са старо народно изпитано противонасекомно средство.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:wikipedia