Отвратниче

Отвратниче

Filipendula ulmaria  Сем. Rosaceae – Розоцветни

 

брястолистно орехче, блатен тъжник

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с хоризонтално разклонено коренище с нишковидни корени. Стеблото изправено, в основата вдървеняващо, в горната част разклонено, 50-100 см високо. Листата нечифтоперести, с 5-11 големи назъбени листчета, между тях с няколко двойки дребни листчета, връхното листче най-голямо. Цветовете са многобройни в щитовидни съцветия, формиращи връхни метлици. Венчелистчетата 5, жълтеникавобели. Плодът е сборен от неразпукливи едносеменни спирално усукани голи кафяви мехунки. Цъфти май-август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из влажни ливади, край потоци, реки и из замочурени места, предимно в планините. Разпространено в Стара планина, Витоша, Осоговска планина, Родопи, Средна Гора и в Софийско от 400 докъм 2300 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

 

ДРОГА: Събираните в началото на цъфтежа връхни части на растението и изсушени при обикновена температура. Използват се и коренищата, които се изкопават заедно с корените през есента, измити и изсушени при температура до 40 градуса целзий.

Съдържа фенолни гликозиди, гуалтерин, който при хидролиза отделя метилов салицилат и гликозода спиреин. Надземните, особено подземните части съдържат значителни количества танини, флавоноиди и др.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:  Противоревматично, диуретично.

В опити върху котки декоктът, етерният и алкохолният екстракт от блатния тъжник понижават кръвното налягане под 40% за време, по-продължително от 20 минути.

Свежите цветове на дрогата съдържат салицилов алдехид и метилов салицилат. Поради това се препоръчва като противовъзпалително, противоревматично и диуретично средство. В средните векове растението се е считало за превъзходно средство при заболяване на ставите. Блатният тъжник също е едно от най-добрите средства за получаване на диуретичен ефект при лечението на различни видове асцит и други видове отоци и при лечението на ставния ревматизъм.

Българската народна медицина използва растението като диуретично средство при асцит, плеврит, пясък в бъбреците, а също така и при ревматизъм и подагра.

Две супени лъжици от стръковете се заливат с 500 г вода и се оставят да киснат 1 час. Прецежда се и се пие по винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Корените се използват по същия начин, само че се варят 10 минути.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
Снимка: wikipedia