Очанка

Очанка

Euphrasia officinalis complex Сем. Scrphulariaceae – Живеничеви

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно тревисто растение. Стеблото 10-20 см високо изправено разклонено. Листата приседнали срещуположни яйцевидни, едро остро назъбени. Цветовете приседнали в пазвите на горните листа. Венчето синкаво, виолетово, розово или бяло, тръбесто двуустно. Плодът многосеменна кутийка, разпукваща се на върха. Цъфти юни-септември.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из ливади и пасища, тревисти места и храсталаци. Разпространено из цялата страна до към 1800 м надморска височина. Среща се в почти цяла Европа.

 

ДРОГА: Надземната част.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Външно при блефарит и хордеолум.

Очанката се използва за външно приложение при блефарити, конюнктивити и хордеолум(ечемик на миглите).

Вътрешно се прилага при стомашни и чревни катарални възпаления, а също така и при възпалителни процеси на дихателните пътища, като хрема, грип, бронхит.

Очанката е ОТРОВНО растение!!! Не бива да се допуска превишаване на дозите.

При блефарит и конюнктивит: отвара от 3 чаени лъжички очанка, залети с 2 чаши вода – за топли очни бани – със специална чашка.

Вътрешно (при стомашно-чревни възпалителни заболявания) под формата на запарка – от дрогата се взема на върха на ножа.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia