Папаронка

Папаронка

Glaucium flavum CRANTZ. Сем. Papaveraceae – Макови

 

жълта кадънка, жълта папаронка, жълт рогатец, жълт мак

 

ОПИСАНИЕ: Двугодишно до многогодишно тревисто растение. Коренът е дебел главест, вдървесинен, дълбоко проникващ в почвата, с много коренчета. Отвън той е червенокафяв, а отвътре – червеникав. Стъблата са почти голи, до 50 см високи, разклонени, крехки. Приосновните листа са до 35 см дълги, с дръжки, а дяловете малко или много гъсто покрити с широки хрущялни власинки. Долните листа са ланцетни, триъгълни или яйцевидни, малко или много целокрайни, а горните едро назъбени. Стъбловите листа са по-дребни, приседнали обхващащи стъблото, по-слабо пересто изрязани, с ланцетни или триъгълни дялове, заострени, голи или с разредени хрущялни власинки. Всички листа са малко или много плътни, кожести, синьозелени до сивозелени. Цветните дръжки са 1-5 см дълги, голи. Цветните пъпки са до 2-3 см дълги, удължено-яйцевидни, възголи, заострени или с разсеяни дебели хрущялни власинки. Яйчникът е брадавичест, гол. Близалцето е конично, наделено. Дяловете са подвити надолу. Семената са тъмнокафяви. Цъфти през май-юни.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Западна и Южна Европа, Кавказ; отглеждано в Централна Европа. У нас се среща из песъчливите места и каменливите склонове на черноморското крайбрежие, извънредно много ограничено.

 

ДРОГА: Цъфтящата надземна част.

Съдържа алкалоидите глауцин, протопин, ауротензин, алкалоид А и С, алокриптопин, дехидроглауцин, глауфорин, магнофлорин, сангвинарин, хелиритрин и др.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Установено е, че глауцинът притежава противокашлечно действие, по сила почти равна на кодеина, като не притежава неприятното странично обстипационно влияние на кодеина върху стомашно-чревния тракт. Глауцинът, както и неговите производни имат ясно изразен хипотензивен ефект и известно аналгетично действие.

Растението се използва като суровина в химико-фармацевтичната промишленост за получаване на алкалоида глауцин, а от него – и на противокашлечните лекарствени средства.

Декоративно растение.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia