Парниче

Парниче

Urtica dioica L.  Сем. Urticaceae – Копривови

 

висока коприва, двудомна коприва, жарка, жиговица, жилка, жулка, голяма коприва, обикновена коприва, цикинда

 

ОПИСАНИЕ: Тревисто многогодишно , двудомно растение. Коренището е дълго, пълзящо, разклонено. Стъблата са до 3 м високи, четириръбести, обикновено неразклонени. Листата са срещуположни, до 15 см дълги,  до 8 см широки, продълговато-сърцевидни, овални или ланцентни, едро напилени по ръба, със закривени нагоре делчета, към върха заострени, при основата сърцевидни, с дълги до половината от дължината на листната петура дръжки. Долните листа са най-едри. Прилистниците са 4, свободни, продълговати, ципести. Цветовете са еднополови, дребни, жълтозелени, разположени в ресисти, разклонени, до 10 см дълги, увиснали, незначително по-дълги от листните дръжки съцветия – мъжките и женските – на различни индивиди. Мъжките цветове са с 4-листен перигон, като двете листчета са по-къси, а вътрешните 2 са по-едри и при плодовете се разрастват. Плодникът е с горен яйчник. Плодът е яйцевидно, светлозелено орехче, надлъжен ръб. Цялото растение е покрито с парливи власинки.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Европа, Азия, Северна Америка. У нас се среща из доловете, усойните и влажни места на богати на органични вещества почви, до 1500 м надморска височина. Счита се, че обикновената коприва е космополитен вид с отечество в северния континентален център, откъдето е пренесена в Европа от скитащи племена.

 

ДРОГА:  Листата и коренищата

Поливитаминен източник. Свежите листа съдържат парливо вещество, състоящо се главно от мравчена и галова кисеина. След сушенето парливостта на дрогата се губи. Дрогата съдържа още до 7,5% хлорофил и ксантофил, хистамин, ацетилхолин, серотонин, витамин C, К. Корените съдържат скорбяла и танини, а пепелта – над 10% калциев окис. Семената съдържат танини, както и до 22% тлъсто масло. Сухите стъбла от растението съдържат до 12% влакна.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:  Общоукрепващо, кръвоспиращо, диуретично

Листата се  употребяват в нашата народна медицина като поливитаминно средство при авитаминози, като кръвоспиращо средство при хемороиди, за възбуждане дейността на храносмилането, при стомашни разтройства, атерсклероза, като лактогонно средство, при жлъчни и чернодробни заболявания, хабитуален запек и др.: по 4 чаени лъжички стрити на прах сухи листа се заливат с 1 чаена чаша вряща вода и след изстиване запарката се прецежда (доза за 1 ден). Външно същата запарка, приготвена с двойно количество листа, се прилага в нашата народна медицина за налагане при изгаряния, както и за лечение на рани от всякакъв произход.

Доста популярна е употребата на дрогата (листата) и против косопад: 100 г сухи листа се нарязват на ситно и се варят в смес от 500 мл вода и 500 мл оцет. Отварата се прецежда и главата се измива няколко вечери преди лягане, без да се употребява сапун.

Приблизително на същия принцип нашата народна медицина употребява отварата от листата и коренищата по равни части при кръвотечения от носа, продължителна и силна менструация, ревматизъм, кожни обриви, диабет, нервни смущения, хроничен бронхит и други заболявания на дихателните органи, при жълтеница и др.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – Michael Becker – wikipedia