Пълен с токсични синтетични химикали, извличани от петрола, „ароматите“ са сборно понятие за всякакви тайни съставки, които производителите се чудят как да добавят в своите продукти.
„Ароматите“ са наричани „новият цигарен дим“. Подобно на цигарите, ароматите са вредни за за здравето на потребителите си и всички около тях. Техният токсичен ефект трае часове след първоначалната употреба. За съжаление нивото на информираност на обществото за опасностите от „ароматите“ все още не е достигнало нивото на запознатост с вредата от тютюнопушенето.
Затова реакцията към „ароматите“ изостава няколко десетилетия след тази към цигарите. Но и това ще се промени, тъй като все повече хора осъзнават колко е опасно за човешкото здраве да се използват такива синтетични миризми.
„Ароматите“, също така наричани „парфюми“, са ключова съставка в парфюмите и одеколоните. Те се добавят в широка гама от продукти – от перилни препарати, сапуни и почистващи препарати до памперси, свещи, лекарства, козметика и слънцезащитни продукти. Докато някои аромати се добавят, за да се постигне приятен аромат, други се използват за прикриване на тежките химични изпарения на другите съставки. Така че дори „не-ароматизираните“ продукти съдържа аромати, за да се създаде илюзията за липса на парфюм.
В проучване от 2009 г., наречено „Ароматите на работното място за новият цигарен дим“ и проведено от Университета на Мериленд, изследователите Кристи де Вадер и Паксън Баркър посочват, че проблемът с ароматите не е в самия им мирис, а по-в скоро синтетичните химични вещества, добивани от нефт и катран:
„През последните петдесет години 80 до 90 процента от ароматните съставки биват синтезирани от петрол… някои от често срещаните вредни химикали в ароматните продукти включват ацетон, фенол, толуол, бензил-ацетат, лимонен“.
Само 800 от около 4000-те химични вещества, използвани като аромати, са обект на тестване тествани за токсичност, било то самостоятелно или в комбинация с други. Тези химикали са толкова опасни, че „…Националната академия на науките на САЩ е групирала ароматите заедно с инсектицидите, тежките метали и разтворителите като категории химически вещества, на които трябва да се даде висок приоритет за тестване за невротоксичност“ (навярно знаете, мили дами, че има живак в кремовете за лице и олово в червилото).
Всички тези токсини причиняват увреждане на нервната система. Физическите реакции към аромати са категоризирани така:
Проблеми на дихателните пътища – алергична и неалергична астма, синдром на реактивната дисфункция на дихателните пътища
Неврологични проблеми – мигрена, гадене, виене на свят, умствено объркване;
Раздразнения на кожата – дразнене, свръхчувствителност;
Проблеми с очите – сълзене, възпаление.
Хората, които използват продукти, съдържащи парфюми, създават около себе си облак от токсини, които продължават да се излъчват в продължение на часове след първоначалното използване. А това засяга всички хора наоколо. Уебсайтът на Дейвид Сузуки цитира проучване сред астматици, според което излагането на аромати и одеколони предизвиква реакция у трима от всеки четирима души с астма. Има доказателства и, че излагането на аромати може да допринесе за развитието на астма у децата.
Въпреки признанието на щатската „Служба по храните“, че ароматите са отговорни за 30 процента от всички алергични реакции, производителите на ароматизиран продукти продължават да бъдат защитени от т. нар. право на търговска тайна, наложено в парфюмерийната индустрия от много години. Така производителите могат да добавят почти всичко в продуктите си, без потребителите да знаят какво има вътре.