Пенявец

Пенявец

Saponaria officinalis L. Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови

 

обикновено сапуниче, лечебно сапуниче, сапуниче

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренището е червеникаво, кафяво, силно разклонено, до 1 см дебело, слабо възлесто, с множество цилиндрични, брадавичести коренчета. Стъблата са обикновено много, приповдигащи се или изправени цилиндрични, коленчести, до 1 м високи, в горната си част слабо разклонени, голи или слабо пухести. Листата са разположени на кръст, стеснени в основите си в къси дръжки, гладки, продълговати до ланцетни, целокрайни, остри с 3 жилки. Горните листа са приседнали. Цветовете са вдуполови, слабо ароматични (по-силно ароматични са вечер), едри, бели или бледорозови, събрани по 3-7 на върха на стъблото или на излизащите от пазвите на листата дръжки, образуващи рехави или сбити метличести съцветия. Тичинките са 10. Плодната кутийка е равна на дължината на чашката, отваряща се при узряване, на върха с 4 зъбеца. Семената са бъбрековидни, червенокафяви до черни, с дребни брадавички по повърхността. Цъфти през лятото. Цялото растение е голо или слабо окосмено.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Западна, Централна, Източна и Южна Европа, Япония, пренесено е в Северна Америка. Култивира се почти в цяла Европа. У нас се среща из храсталаците, по влажните места, в пясъците покрай по-големите реки, в цялата страна, до 1000 м надморска височина. Развъжда се из градините като декоративно растение.

 

ДРОГА: Коренищата с корените на по-старите растения

Корените и коренищата съдържат до 20% сапонини, от които е изолиран сапорубин. От него при хидролиза се получава гипсогенин. Най-високо е  сапониновото съдържание и хемолитична активност в коренищата преди започване на цъфтенето, а най-ниско –  по време на цъфтене.

Листата съдържат флавоновия глюкозид сапонарин, който при хидролиза дава глюкоза и смес от генините сапонаретин и витексин – производни на апигенин. Листата съдържат значително количество витамин С.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: При възпаления на дихателните пътища – за разтваряне на сгъстените бронхиални секрети като експекторанс: по 1 чаена лъжичка стрито на прах коренище се залива с 1 чаена чаша студена вода и след 8 часа се прецежда. Доза за 1 ден за възрастни по 2 супени лъжици 3 пъти на ден след ядене. Употребява се под контрол на лекаря.

Да не се взема продължително време в по-големи дози, защото предизвиква повръщане и странични явления.

Декоративно растение поради формата на кичестите си цветчета.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – www.BioLib.de; wikipedia