Петопръсница

Петопръсница

Sanicula europea L. Сем. Umbelliferae – Сенникоцветни

 

европейска дебрянка, дебрянка, обикновена дебрянка, подгорица

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренището е дървенисто, светлокафяво, проникващо надълбоко в почвата, с множество корени. Стъблото е до 40 см високо, голо, обикновено неразклонено до сенника, единично, изправено. Приосновните листа са с дълги дръжки, дланевидно разделени на 3-5 дяла. Дяловете са изрязани и назъбени, клиновидни, а средният е по-дълбоко врязан. Всички са 4-6 см дълги, 6-10 см широки. Цветовете са розовибели, събрани на върха на стъблото 3-6 лъчни неправилни сенничета. Чашката е 5-зъбчеста. Вътрешните цветове са двуполови, а периферните мъжки. Главните лъчи и цветните дръжки имат при основите си обвивки от листчета. Плодът е покрит с кукести шипчета. Цъфти през май-юли.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Европа, Азия, Африка. У нас се среща в цялата страна, включително и в Странджа планина, из сенчестите влажни и усойни букови и смесени гори, предимно в предпланинския и планински пояс, до 2000 м надморска височина.

 

ДРОГА: Надземната част

Надземните части на растението съдържат етерично масло, един кристален сапонин, дъбилни вещества, смоли, горчиви вещества, калиеви соли, витаминC. Съдържат също ябълчна, лимонена, малонова и оксалова киселина. Коренищата заедно с корените съдържат малко етерично масло, дъбилни горчиви вещества и други още неуточнени съставки. Напоследък от подземните части на растението е изолиран алантоин в кристален вид и смес от сапонини, от която след хидролиза е получен сапогенин. От растението също е изолиран един сапонин с противомикробно действие. Установено е, че сапонините изолирани листата и корените на растението имат бактерицидно действие.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: През средните векове дебрянката е била едно от най-важните лекарствени растения, с което се лекували болестите на дихателните органи, на стомаха и червата при разни кръвоизливи и др. Дрогата се прилага и сега в нашата народна медицина като укрепващо, кръвоспиращо, затягащо средство при болки в стомаха и червата, при диария, хемороиди и др.: по 1 супена лъжица от надземната или подземната част на растението се залива с 2 чаени чаши вряща вода, оставя се да изстине, прецежда се и се пие по 1 супена лъжица 3 пъти на ден, но под контрол на лекар.

Същата запарка се употребява и външно за гаргара при ангина. Външно смачканите листа в прясно състояние във вид на лапи се прилагат за налагане върху рани, циреи, обриви, при контузии, ревматизъм и др.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:wikipedia