Планинска смрика

Планинска смрика

Jinuperus communis L. Cupressaceae  -Кипарисови

 

ардъч, барабонка, обикновена смрика, синя смрика, смирна, смрика, смрикаш, увина, уйна, обикновена хвойна, цицарка

 

ОПИСАНИЕ: Храст, който при благоприятни условия може да достигне до 12 м височина, с неправилна, по-рядко конична форма. Летораслите са червенокафяви, а кората е сивокафява. Листата са остри иглести, разперени, плитко жлебовидни отгоре, с белезникава линия, бляскаво зелени отдолу, с тъп гръбен ръб. Галбулите (плодчетата) са кълбести, почти приседнали, синкавочерни, често с полеп, обикновено с по 3 длъгнести сивокафяви семена. Цъфти през май – юни, а семената узряват през есента на следващата година.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В умерения и студения пояс на северното полукълбо. У нас се среща единично или групово по обезлесените склонове или като подлесен елемент в иглолистните и дъбовите насаждения из всички наши планини, с изключение на по-топлите места, в югоизточната част на страната до 1700 м надморска височина.

 

ДРОГА: Плодчетата, иглиците и носещите клонки.

Плодчетата съдържат етерично масло, в състава на което влизат пинен, сабинен, камфен, дипентен, терпинеол, борнеол, лимонен, мирцен, хвойнова камфора. Плодчетата съдържат още до 30% инвертна захар, горчивия глюкозид юниперин. В кората на растението, зелените плодчета и клонките са установени до 8% съдъжание на дъбилни вещества, восъци, гуми, пектини, органични киселини (мравчена, оцетна, ябълчна), калиевите и калциевите соли на тези киселини, витамин С, антозиани, тлъсто масло.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като спазмолитично, протививъзпалително, диуретично и ароматизиращо средство при хронични (но не и остри) възпаления на бъбреците и пикочния мехур, ставни болки, дерматити, стомашни и чернодробни заболявания във вид на запарка: по 2 чаени лъжички на ситно нарязани плодчета се заливат с 2 чаени чаши вряща вода, като след изстиване течността се прецежда и се сварява със захар на водна баня, докато се получи гъстотата на сироп. От сиропа се взема по чаена лъжичка преди ядене 3 пъти на ден по указания и под контрол на лекаря.

При сухата дестилация на хвойновата дървесина се получава хвойнов катран, който се употребява във форма на мази, спиртни разтвори или сапуни при кожни възпаления.

Етеричното масло от растението (плодчетата, клонките, дънерите  други) се употребява за втриване по кожата при ревматични болки, а особено много в парфюмерийната промишленост, като влиза в състава на разни освежаващи въздуха композиции и др.

От хвойновите плодчета след ферментация се получава алкохол, а остатъците след ферментацията могат да се използват за фураж на едър рогат добитък.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:commons.wikimedia