Пластмаса в бирата?

Изследователи са филтрирали 24 марки немска бира в търсене на замърсители и са установили, че в нея има някои неща, на които наистина не 2014-09-15T20:17:29+00:00 Здравни Статии

Изследователи са филтрирали 24 марки немска бира в търсене на замърсители и са установили, че в нея има някои неща, на които наистина не им е мястото там.

 

Германия обича своята бира и е известна с това. Откакто е въведен „Законът за чистотата на бирата“през 1516 г., за да гарантира използването на стандартизирани методи за производство и защита на потребителите от заразяване, немската бира продължава да поддържа висок стандарт. „Единствените съставки, използвани за приготвяне на бира, трябва да бъдат ечемик, хмел и вода“.

 

Резултатите от скорошно проучване обаче могат да ужасят германците, а и всички любители на бирата.

 

Изследователи са взели проби от 24 марки бира, 10 от които в момента са най-популярни в Германия. Те са ги филтрирали с цел откриване на замърсители. Във всички 24 случая учените са открили микро-пластмаси в бирата. Това са „влакна, филми, фрагменти или гранулирани частици, направени от синтетични полимери“, по дефиниция на учените. Фрагментите от пластмаса са най-често срещани.

 

Изследователите открили също частици от насекоми, песъчинки и стъклени парчета. Пясъкът може да се обясни с използването на изворна вода – нещо, което някои пивовари твърдят, че използват. Но другите замърсители „се считат за признак на неадекватна работа с продукта и лошо съхранение“.

 

 

Най-голямата драма в този случай е наличието на микро-пластмаси. Въпреки, че откритите концентрации не се считат за опасни за здравето на човека, те са сурово и важно напомняне за степента, в която микро-пластмасите са завладели целия ни свят. Изследователите посочват в заключението си:

 

„Тяхната поява в една популярна напитка като бирата показва, че човешката среда е замърсена с микро-полимери в страхотен мащаб“.

 

Ще попитаме как попада пластмасата в бирата? Когато пластмасата се разпада в околната среда, тя не се разгражда, а по-скоро се разпада на безброй миниатюрни парченца – процесът се нарича „фотодеградация“. Това се дължи на въздействието на ултравиолетовите лъчи. Разпадането обаче не е разграждане – малките частици не се превръщат в полезно за почвите вещество. Тези малки парченца проникват навсякъде в земята, в океаните и водите, в нашите ВиК мрежи и цялата ни хранителна верига.

 

Въпреки че няма лесен начин за почистване на пластмасата от природата, все пак можем да направим нещо: да намалим използването на пластмаса в ежедневието си.

 

 

Източник: www.greentech.bg
Източник снимка: sakhorn38/freedigitalphotos.net