Полска къпина

Полска къпина

Rubus fruticosus L. Сем. Rosaceae – Розоцветни

 

къпина ,храстовидна къпина, чобан-кюсте

 

ОПИСАНИЕ: Храст или полухраст. Коренището е дълго, добре развито, надълбоко разположени в почвата. Стъблата са доста дълги, стелещи се, приповдигащи се или изправени, тъпоръбести, покрити с твърди, бодливи шипове. Листата са нечифтоперести, голи у едни, видове, сиво до белезникаво окосмени у други, по 3-5 на дръжка, горните 3 заловени в една точка. Обикновено те са яйцевидни, към върха заострени, по-малко или повече назъбени, отгоре зелени, отдолу обикновено покрити с власинки, със ситни бодли върху долната страна на главната жилка и с по-едри бодли върху листната дръжка и клоните. Тичинките и плодниците са многобройни. Плодът е сборен, образуван от 20-30 дребни костилчици (същински плодчета), представляващ черна, черночервена, блестяща „къпина”. Отначало той е зелен, после постепенно се зачервенява, а при пълното узряване става черен, лъскав или покрит със сив восъчен налеп. Вкусът е обикновено възкисел, с приятна миризма. Плодовете зреят неравномерно.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Из приморските топли райони до студените предели във вътрешността на европейската част на Русия, Полша, Италия, Северен Иран, Мала Азия. У нас се среща из слънчево изложените места, по дунавските острови, предпланинските и планинските склонове, поляните, горите и техните окрайнини, баирите, из горите и храсталаците и другаде в цялата страна до 2000 м надморска височина. Силни влаголюбиви растения. Отглеждат се на много места заради плодовете.

 

ДРОГА: Корените, листата и плодовете

Листата съдържат до 14% танинови вещества, флавони, малко витамин С, инозит и органични киселини.

Плодовете (съплодията) съдържат белтъчини, до 5% плодова и гроздова захар, багрилни вещества, гуми, пектини. Освен това плодовете са богати и на минерални соли и др.

Семенцата съдържат тлъсто масло.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като лекарствени средства къпините са отдавна познати на човека. Още Диоскорид препоръчва дъвчене на листата на растенията като средство за заякване на венците. Плиний е употребявал младите леторасли като средство против диария, а според Галенус корените на растенията са ефикасни средства против камъни в бъбреците; арабите са използвали листата като лекарство за полово възбуждане.

Къпиновите листа се използват в нашата народна медицина като адстригентно средство против диария и други стомашно-чревни разстройства: по 4-5 чаени лъжички ситно нарязани сухи листасе заливат с 2 чаени чаши вряща вода; запарката се разбърква и се оставя да изстине, след което се прецежда. Доза за 1 ден.

От свежите листа се получава специален” къпинов чай” по следния начин. Свежите листа се поставят в херметически затворен съд, без да се прибавя вода. За известно време те увяхват и потъмняват. След това се изваждат от съда и се сушат на открито при температура, не по-висока от 25-30 градуса целзий. Приготвеният по този начин чай придобива приятен аромат и вкус, като до известна степен наподобява аромата и вкуса на китайския чай.

Външно дрогата се прилага в нашата народна медицина във вид на чай за плакнене на устата, за гаргара, за укрепване на венците и др.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: www.BioLib.de, commons wikimedia