Полски хвощ

Полски хвощ

Equisetum arvense L. Сем. Equisetaceae – Хвощови

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто спорово растение с дълго подземно кафявочервено коренище с тънки корени и кълбести грудки. Стеблата от два типа: прешленести ребристи пролетни, 7-25 см високи, кафяви безхлорофилни прости, на върха със спороносно  класче и летни – зелени фотосинтезиращи, 50-60 см високи, възходящи или изправени, от основата разклонени.  Спорите узряват април-май.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из влажни ливади, крайбрежни насипи, из обработваеми места и посеви. Разпростанено из цялата страна до към 2000 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

 

ДРОГА: Събраните връхни надземни части на безпоровото лятно стебло и изсушени при обикновена температура.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Диуретично, кръвоспиращо, реминерализиращо средство.

В народната медицина декокти и инфузи от хвощ се прилагат освен като диуретично и кръвоспиращо средство и при бъбречнокаменна и жлъчнокаменна болест, при ревматизъм, подагра, заболявания на дихателните органи, а също така и при хипертонична болест и атеросклероза. Външно водни извлеци от хвощ се прилагат като компреси и за обмиване при лечение на хронични язви и рани. Инфуз от хвощ се използва за плакнене на устата и гаргара при стоматити и тонзилити.

Декоктът се приготвя в отношение 1:10 и се взема по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно. За приготвяне на инфуз 2 супени лъжици от билката се заливат с чаша кипяща вода, взема се по ¼ чаша 4 пъти дневно.

Може да се използва и сок от хвощ – по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно.

При метрорагии в нашата народна медицина се препоръчва смес от равни части от следните билки: полски хвощ, корени н акъпина, дъбова кора, хмел, овчарска торбичка и листа от малина; от тази билкова смес се вземат 2 супени лъжици и се варят в 500 мл вода на тих огън, докато остане наполовина; след прецеждане отварата се пие студена на глътки и често през 15 минути, докато спре кръвотечението.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia