Попкино лале

Попкино лале

Leucojum Aestivum L.  Сем. Amaryllidaceae – Кокичеви

 

блатно кокиче, бяла теменуга, дремавче, жабешко лале, ливадско кокиче, лятно блатно кокиче, гергьовско кокиче, пъстро кокиче, сазово кокиче

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно луковично растение. Луковицата е късояйцевидна, 2-3 см в диаметър, със сивкава или кафява обвивка от стари листа. Стъблото е до 50-60 см високо, малко сплескано. Листата са 4-6, линейни обикновено дълги колкото стъблото, до 13 мм широки, с тъп връх. Цветовете са 3-7, сравнително едри, разположени на върха на стъблото на дълги нееднакви дръжки. Околоцветните листчета са бели, удължено обратно яйцевидни или елипсовидни, със зеленожълто петно. Семената са цилиндрични, черни. Цъфти през април – май.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Средна и Южна Европа, Балканския полуостров. У нас се среща из ниските и влажни лонгозни гори, както из влажните и периодично заливани ливади (но не из блатата), главно по поречията на Дунав, Марица, Тунджа и др.

 

ДРОГА: Надземната           част

От надземните части на нашето растение са изолирани и идентифицирани алкалоидите галантамин, ликорин, ликоренин. От луковиците на растението са изолирани още унгерин и един нов алкалоид, наречен естевин.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като суровина за химико-фармацевтичната ни промишленост за добиване на алкалоида галантамин и на негови лекарствени препарати (нивалин). Нивалинът е антихолинестеразно средство. Той подтиска активността на хилинестеразата, стабилизира ацетилхолина, проявява холиномиметичен ефект и др. Употребява се само по предписание и под контрол на лекар.

Отровно растение. Декоративно и медоносно растение.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – wikipedia