Посевна челебитка

Посевна челебитка

Nigella sativa L. Сем. Ranunculaceae – Лютикови

 

челебитка, черен кимион, черна мирудия

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно тревисто растение. Коренът е тънък, вретеновиден. Стъблата са изправени, тънки, до 50 см високи, прости или разклонени, обикновено влакнести. Листата са зелени, два до три пъти пересто наделени, с линейни или тесноланцетни дялове. Цветовете са едри, единични, връхни, с дълги дръжки, необхванати от горните листа. Околоцветните листчета са удълженио-яйцевидни, тъпи, стеснени във вид на нокът. В основата си те са белезникави, а към върха – синкавозелени. Нокътят е по-къс от пластинката. Нектарниците (видозименени венчелистчета) са къси, двуустни. Горната устна е яйцевидно-ланцетна, а долната – с два яйцевидни дяла. Прашниците са без осил. Тичинките са много. Плодът е синкарпен (срасъл), образуван от срастването на плодолистите. Семената са много, триръбести, черни, набръчкани. При стриване те имат характерна миризма и лютив вкус. Цъфти през май-юли.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Културно растение. Предполага се, че произхожда от Средиземноморието, Балканския полуостров, Югозападна Азия. У нас се среща много нарядко. Култивира се в нашата страна в много ограничени размери, а в Средна Европа – на значителни площи.

 

ДРОГА: Семената

Семената съдържат етерично масло, до известна степен с неприятна миризма, до 34% жълтооранжево тлъсто масло, в състава на което влизат глицеридите на миристиновата, палмитиновата и стеариновата киселина, до 1,5% сапониноподобното вещество мелантин, горчивото вещество нигелин, дъбилни вещества, минерални соли, ензимите липаза и пероксидаза. В семената е установено също съдържанието на неизвестно вещество, действащо на грам положителни и грам отрицателни бактерии. От семената на египетското растение е изолиран тимохинон и е установено, че той притежава холеретично действие.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: В нашата народна медицина при стомашно-чревни заболявания, като газогонно, глистогонно, диуретично и слабително средство: по 0,50-1,0 г на ден във вид на запарка, като след изстиване се прецежда. Доза за 1 ден. Използва се под контрол на лекаря.

Декоративно растение.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: C T Johansson – commons.wikimedia