Прунка

Прунка

Prunus spinosus L.   Сем. Rosaceae – Розоцветни

 

галагонка , синя трънка, трънка, черна трънка

 

ОПИСАНИЕ: Трънката е  бодлив, силно разклонен, до 3 м висок храст. Всяка клонка е почти хоризонтална и завършва с остър бодил. Кората на стъблото е обикновено сивочерна. Листата са сравнително дребни, с къси дръжки, широкоелипсовидни или продълговати, последователни, напилени, обикновено от двете страни окосмени, а младите са свити в тръбица. Всички листа са еднакви. Цветовете се появяват преди развитието на листата и са с добре оформени дръжки. Те са двуполови, бели, разположени, поединично или в групи по 2-3 в китки по клоните, на къси дръжки. Чашката е 5-листна, опадлива. Венчелистчетата са 5 на брой, 5-8 мм дълги. Плодът е черносин, топчест или слабо удължен, твърд, покрит с восъчен налеп, с 1 костилка. Костилката е с топчеста форма на грапава повърхност. Вкусът на перикарпа е кисел и силно тръпчив. Плодовете узряват през септември, но остават на храстите и след листопада до началото на зимата. Растението дава обилен плод почти всяка година.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Почти в цяла Европа. У нас се среща навсякъде в покрайнините на горите, из пасищата, в работната земя и другаде –  от низините до долния планински пояс (до 1000 м надморска височина). Подобрена едроплодна форма се отглежда и в градините.

 

ДРОГА: Плодовете и цветовете

Ядката на костилката съдържа един цианогенен глюкозид, кемпферин и неговия агликон кемпферол. Месестата част  (перикарпът)съдържа до 9% инвертна захар, до 0,89% пентозан, значително количество пектин и пектиноподобни вещества, витамини, особено витамин C, минерални соли, дъбилни вещества, багрилни вещества, органични киселини, флобафени, гуми, восъци. Добре узрелият плод, събран в късна есен, съдържа значително количество монозахариди –  до 5% глюкоза и до 4% захароза.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:  Богатият и разнообразен химически състав на трънката обяснява широкото и приложение в нашата народна медицина. Като лекарствено растение тя е била позната още  на старите гърци и на римляните.

Цветовете се прилагат в нашата народна медицина като пикочогонно и леко слабително средство, при запек и стомашни болки: по 2 чаени лъжички цветчета се заливат с 1 чаена чаша студена вода; оставя се да кисне 8 часа, след което се прецежда. Доза за 1 ден.

Черупките от костилките на плода могат да намерят широко приложение за производството на медицински активни въглища.

Листата се прилагат в нашата народна медицина във вид на отвара при обриви по кожата и при възпаление на бъбреците и пикочния мехур. Дървесината от растението се използва за направа на дребни стругарски изделия. Медоносно растение. Използва се и за декоративни цели за групово засаждане. За целта са създадени и специални градински форми.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – wikipedia