Пукалче

Пукалче

Physalis alkekengi L. Сем. Solanaceae – Картофови

 

мехунка, миунче, люзгавиче, фенерче, червена мехунка

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренището е пълзящо. От него израства до 60 см високо стъбло, слабо разклонено или неразклонено. По-долните листа са единични, последователни, до 10 см дълги, с редки власинки. Горните листа са с дръжки, яйцевидни, често по два заедно, назъбени, вълновидни или целокрайни, срещуположни, заострени. Цветовете са зеленикавобели, единични с дръжки, излизащи от пазвите на горните листа, увиснали. Чашката е сраснала, звънчеста с 5 зъбчета. Венчето е 5-листно, сраснало във  вид на паничка, бледозеленикаво, 15-20 мм широко. Тичинките са 5, прикрепени към основата на венчето. Плодникът е съставен от два плодолиста, с горен яйчник. Плодът е червенооранжева сферична ягода, приличаща по форма на малко доматче с големина на вишня и с горчив цвят, който вкус след замръзване почти изчезва. След оплождането чашката силно се разраства, чашечните зъбци се събират на върха и ягодовидния плод се оказва като че ли е скрит в един ципест мехут, който при узряването постепенно става оранжев. Семената са много. Цъфти обикновено през май-юни, а понякога и запазват тази си багра и когато стъблата се отрежат.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Средна и Южна Европа, Балканския полуостров, Мала Азия, Северна Америка. У нас се среща из редките гори, сенчестите храсталачни и влажни места сравнително рядко, а някъде и като плевел, предимно из по топлите райони на страната по-често на варовит терен.

 

ДРОГА: Плодчетата

Чашката, листата и плодовете съдържат червено багрилно вещество, каротиноида физилин, захари, лимонена, ябълчна и винена киселина, горчиви вещества. Плодовете са богати на витамин С. Стъблата съдържат дъбилни и слузни вещества. От коренищата е изолиран алкалоидът тиглоилокситропин. Семената съдържат до 25% неизсъхливо тлъсто масло.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: В народната медицина като пикочогонно и болкоуспокояващо средство при камъни в бъбреците и пикочния мехур, при гнойни възпаления на пикочните органи, подагра и ставен ревматизъм, болки в стомаха и червата, против хемороиди: 15-20 г сухи плодове (без оранжевия мехур) се варят десетина минути в 500 г вода и след изстиване се прецежда. Доза за два дни, като се препоръчва да се пие на глътки.

Плодовете се използват във ветеринарната народна медицина против болестта гърлица по свинете, като им се дава заедно с храната.

Външно: с пепелта от изгорените плодове се прави мехлем с масло и се употребява против лишеи.

С багрилото, съдържащо се в плодовете, боядисват коприната в жълти и оранжеви тонове. Есенно декоративно растение за слънчеви и полусенчести места.Размножава се чрез коренищата или чрез семената.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – en.wikipedia