Разводник

Разводник

Solanum dulcamara  Сем. Solanaceae – Картофови

 

блатска повет, брекиш, отровна разваленка, барабойник, разгон, червено кучешко грозде

 

ОПИСАНИЕ: Разводникът е лиана, с вдървена долна част на стъблото. Коренището е пълзящо, силно разклонено. Стъблото е разклонено, ръбесто, голо, достигащо до 1 м височина. При благоприятни условия то пълзи по повърхността на почвата или се увива около предмети и може да достигне до 2 м дължина. Листата са последователни, сравнително едри, целокрайни, продълговато-яйцевидни, на върха заострени, стоящи на дълги добре развити дръжки, прилегнало-ресничести. Горните и долните листа са най-често удължено-сърцевидни, на върха заострени. Средните листа са най-често нечифтоперести, с една двойка по-дребни листчета, а връхното листче е значително по-едро. Понякога листата са прости, а цветовете са виолетови, двуполови, събрани по 10-20 в разперени, висящи на дълги дръжки сложни гроздове. Венчето е виолетово, съставено от 5 листчета, които са сраснали в къса тръбица, разперени. Ттичинките са 5, със златножълти прашници. Плодникът е от 2 плодолиста с горен яйчник. Плодовете са яркочервени, блестящи елипсовидни, ягодоподобни, сочни, с много заоблени елипсовидни семена. Цъфти през лятото.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из влажни сенчести места, из храсталаци, покрайнини на горите, край реките и потоците. Разпространено из цялата страна докъм 1000 м надморска височина.

 

ДРОГА: Надземната част

До 1% азотсъдържащия глюкозид солацеин, около 0,7% глюкоалкалоида соланеин, който представлява аморфен соланин и соланидин – продукти на разпадането на дулкамаринова киселина, която липсва в зрелите плодове, дулкамаретинова киселина, глюкозидното горчиво вещество дулкамарин и аглюкона дулкамаретин, до 12% дъбилни вещества, един още неуточнен аглутинин. Семената съдържат около 24% тлъсто масло и около 3% минерални вещества. Листата и стъблата по време на цъфтене съдържат до 130мг% витамин C, а освен това в листата се съдържат около 10мг%  каротин. Дрогата съдържа още и сапонини.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Потогонно и противовъзпалително

Соланинът е протоплазмена отрова със силно раздразващо локално действие, а върху кръвта действа хемолитично, подобно на сапонините. Когато е приет през устата, хемолитичното му действие не се констатира, тъй като слабо резорбира. Още с приемането дразни стомаха и предизвиква повръщане и диария. При по-големи дози може да настъпи отравяне. Понякога може да предизвика дразнене на пикочните пътища, тъй като соланинът се резорбира от червата и се излъчва през бъбреците непроменен.

Действието на растението е диафоретично (потогонно), поради което оказва лечебен ефект при простудни заболявания и ревматизъм, а външно – при възпалителни процеси на кожата, дерматити, хронични екземи и др.

Нашата народна медицина го използва като диуретично и потогонно средство, а също и като слабително. Трябва да се има предвид, че растението е отровно. При предозиране отравянето протича с гадене, повръщане, болки в стомаха, задух, посиняване, понякога с гърчове и диария.

Прилагат се отвари вътрешно и външно под формата на комреси.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
Снимка: wikipedia