Ранилист

Ранилист

Betonica officinalis L. (Stachys officinalis)  Сем. Lamiaceae – Устноцветни

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с косо коренище. Стеблото право просто четириръбо, 20-60 см високо, с твърди власинки. Приосновните листа в розетка, продълговато яйцевидни със сърцевидна основа, на дълги дръжки, едро назъбени; стебловите 2 разчленени двойки на къси дръжки и приседнали. Цветовете събрани на върха на стеблото в прешлени, формиращи сбити класовидни съцветия. Венчето яркочервено или пурпурно, рядко розово или бяло двуустно. Цъфти юни-август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из ливади, тревисти места и храсталаци. Разпространено из цялата страна. Среща се в цяла Европа.

 

ДРОГА: Надземната част по време на цъфтеж.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Регенеративно, антиспастично.

Билката се използва в народната медицина като средство, което засилва регенерацията и по-бързото зарастване на рани и фрактури. В народната медицина ранилистът се прилага и като откашлечно и спазмолитично средство при астма, простудни заболявания на дихателните пътища, коклюш. Като адстригент и спазмолитик се използва при стомашно-чревни катари, диарии. Отдавна е известно нервно-тонизиращо действие на ранилиста при пролетна умора, нервно изтощение, обща отпадналост.

Външно се прилага за налагане на рани и отоци, варикозни язви.

По 2 г дрога се заливат с 200 мл вряща вода, след изстиване и прецеждане от инфуза се пие по 1 супена лъжица 4 пъти дневно. Сок от растението, смесен с медена вода, се пие по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно.

Външно – с размачкани на каша свежи листа се налагат рани.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia