Rheum palmatum L. Сем. Polygonaceae – Лападови
ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с късо многоглаво тъмнокафяво коренище. Стеблото изправено, 100 – 200 високо. Приосновните листа в розетка, едри, на дълги до 30 см дръжки, петурата дълбоко длановидно наделена, дяловете 5-7, островърхи; стебловите листа последователни, със сраснали прилистници. Цветовете събрани в многоцветни връхни метличести съцветия. Околоцветникът прост, от 6 свободни възрозови или червени листчета. Плодът тристенно трикрило орехче, кафяв. Цъфти юли.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Среща се в среден Китай.
ДРОГА: Събраните през есента или през ранна пролет не по-млади от 3 години корени и коренища. Дрогата, която се получава от култивирани растения се състой само от корени.
ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Слабително и жлъчегонно.
При приемането на препарати, съдържащи ревен, урината, млякото и потта се оцветяват в жълт цвят. Избягва се предписването на болни от подагра, на болни с оксалатна диатеза. Поради възможността ревенът да причинява кръвоизливи от ректалните вени не се препоръчва при хемороиди.
Прилага се вътрешно във вид на екстракти и настойки. Сухият екстракт от ревена в доза 0.05-0.5 има запичащо действие, а в доза 0.5-2.0 – слабително.
Водните и спиртните настойки се приемат по ½ -1 чаена лъжичка 2 пъти на ден преди ядене. Слабителният ефект настъпва след 8-10 часа, поради което препаратите, съдържащи ревен, се приемат вечер преди лягане.