Репей

Репей

Arctium lappa L. Сем. Asteraceae – Сложноцветни

 

голям репей, чичек, лопуш, лепка

 

ОПИСАНИЕ:  Двугодишно(многодишно) тревисто растение с дебел вретеновиден разклонен корен. Стеблото изправено, 60-150 см високо, разклонено, вълнесто-влакнесто. Листата последователни, долните на дълги дръжки, яйцевидни, отгоре голи или разредено влакнести, отдолу сивовлакнести до наплъстени. Цветните кошнички едри кълбести, събрани в едро съцветие, обвивните листчета зелени шиловидни, на върха кукесто подвити. Цветовете тръбести,червеновиолетови, слабо превишаващи обвивката. Плодовете тъмнокафяви петнисти. Цъфти юни-октомври.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по изоставени, буренясали и необработвани места, край пътища, жп линии, селища и из храсталаци. Разпространено из цялата страна от низините до към 1500 м надморска височина. Среща се почти в цяла Европа.

 

ДРОГА: Корени.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:

Диуретично и диафоретично, противоязвено. Българската народна медицина предлага използването на извлеци от корена на репея при широк спектър от заболявания – от стомашно-чревни увреждания – гастрити, стомашна и дуоденална язва, до заболявания на кожата и на придатънчите й жлези. Извлекът от репея стимулира разрастването на съединителната тъкан и в тази връзка ускорява зарастването на язвения дефект при язвена болест. Външно прилагане на листа от репей се препоръчва от страна на народната медицина при подагра, при навяхване, при изкълчване, при хемороиди. Широко се предлага намазването на косите с масло от репей при косопад с оглед преустановяване или намаляване ускореното опадване на косите. За целта се прави 10% извлек в зехтин или в бадемово масло.

Извлек за вътрешно приложение: 1 супена лъжица ситно нарязан корен се вари в ½ л вода 10 минути; отварата се прецежда и се пие по 1 винена чаша 4 пъти дневно преди ядене.

От семената на репея се прави следният извлек: 1 чаена лъжичка се накисва в 400 мл студена вода и се оставя да се извлича през нощта; на сутринта настойката се прецежда и се изпива на 3 пъти преди ядене.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia