Рицин

Рицин

Ricinus communis L. Сем. Euphorbiaceae – Млечкови

 

кърлеж

 

ОПИСАНИЕ: Маслодайно растение, което в своята родина Африка е дърво, достигащо до 10 м височина и до 20 см дебелина поради благоприятните условия за развитие, като живее около 10 години. В нашата страна и въобще в умерения пояс растението вирее само като едногодишно. Кореновата система като едногодишно растение е силно развита, състояща се от дебел главен корен, достигащ до 2 м дълбочина, както и от 3-6 добре развити странични корена с много гъста мрежа от коренови власинки. Стъблото е голо, силно разклонено, зелено или зеленикавокафяво, понякога червеникаво обагрено, до 3 м високо, вдървеняло в долната си част, със сив налеп по повърхността, кухо. Листата са много едри, разположени на дълги дръжки, с дланеста петура, която е със 7-9 назъбени по первазите си дялове. Тичинките са много. Плодникът е с тригнезден завръз. Плодът е тригнездна, разпуклива, гола, бодлива или набръчкана кутийка, с по едно едро, пъстро, приличащо на кърлеж семе във всяко гнездо. Семената са овални, с тънка семенна обвивка, едри, най-често мозаично оцветени. Цъфти продължително време през юли-август. Вегетацията се прекратява и растението загива при първите есенни студове.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Прародината на рицина е тропическа Африка. Растението и сега се среща диворастящо в Алжир, Мароко, Етиопия и Южна Африка. У нас растението ъ въведено в култура през 1934 г., която ежегодно все повече се разширява, като вече е на второ място всред маслодайните култури в нашата страна.

 

ДРОГА: Семената

Съдържат 70 % тлъсто неизсъхливо рициново масло, до 25% протеини, много отровното вещество рицин, което обаче чрез пресоване на семената по студен начин не преминава в полученото рициново масло. В състава на рициновото масло влизат до 82% глицеридите на рицинолеиновата киселина, до 7,4% глицеридите на олеиновата и до 31% глицеридите на линоловата и стеариновата киселина, витамините А и D.

Полученото чрез студено пресоване рициново масло се изварява с вода или през него се прекарва гореща водна пара за отстраняване и на най-нищожните следи от рицинин и рицин, които в случая се денатурират или разтварят. Рицининът притежава в структурата си цианова групировка. Установено е, че той е слабо отровен.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Слабителното действие на рициновото масло е било известно още на древните гърци и на римляните. Понастоящем дрогата се използва за получаване на рициново масло за медицинки цели, което чрез съответната преработка се освобождава от отровните и баластните вещества.

Рициновото масло е безвредно слабително лекарствено средство. Употребява се външно в акушерската практика и др., като средство за растене на косата и др.

От кюспето на рициновото масло се приготвя растителен казеин, които се прилага за замяна на белтъчните вещества в производството на пластмасите. Доказана и антибактериалната активност на рициновото масло.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:fev en.wikipedia