Родопски сесел

Родопски сесел

Seseli rhodopaeum VEL. Сем. Umbelliferae – Сенникоцветни

 

маясъл, сесел

 

ОПИСАНИЕ: Двугодишно тревисто растение. Кореновата система е осева, с добре развит главен корен. През първата година растението формира само розетка от 5-8 листа и в това състояние презимува, а цъфти и плодоноси през втората година. Стъблото е до 1,5 м високо, голо. Листата са сложно перести, последователни, с обхващащи стъблото влагалища, с нишковидни дялове, намаляващи размерите си по големина отдолу нагоре. От средата то е метличесто разклонено. Връхните листа представляват почти само къси стъблообхващащи влагалища с редуцирана листна пластинка от няколко сегмента. Цветовете са събрани в едри, сенниковидни съцветия. Всяко плодче е снабдено с ясно изразени 5 първични ребра, а между ребрата с браздички. Цъфти през юли-септември. Вегетацията през втората година завършва в края на октомври  и началото на ноември с настъпването на първите студове.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:  Растението е ендемит за нашата страна. Среща се по сухите варовити скали и по каменливите места в Средни и Западни Родопи.

 

ДРОГА: Листата и плодчетата

Съдържат етерично масло. Количеството на етерично масло от отделните органи на диворастящото растение варира в широки граници. При изследване на растението у нас е установено, че етеричното масло в листата е 0,108-0,842%. Най-голямо натрупване на етерично масло следователно е в плодчетата, а най-малко – в стъблата. Максималното количество на етеричнотот масло е по време на цъфтене.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: При изследвания е установено, че полученото от растението етерично масло има антимикробно действие върху редица микроорганизми, поради което би могло да се приложи в медицинската практика за лекуване на стафилококи, кожни, чревни и други заболявания.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: „Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.