Росен

Росен

Dictamnus albus L. Сем. Rutaceae – Седефчеви

 

русалийче, самодивско биле

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с мощен вдървенял корен със силна неприятна миризма. Стеблата прави, 35-80 см високи. Листата последователни сложни, нечифтоперести. Цветовете многобройни във връхни гроздовидни съцветия, цветните дръжки жлезисти, късовлакнести. Венчелистчетата 5, свободни, елиптично ланцетни, бялорозови с тъмночервени жилки и тъмни точковидни жлези. Плодът 5-гнездна кутийка. Семената черни, лъскави. Цъфти май-юли.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по сухи тревисти, каменливи и храсталачни места, из разредени гори, предимно на варовик. Разпространено в по-голямата част от страната, от равнините до към 1200 м надморска височина. Среща се в Централна и Южна Европа.

 

ДРОГА: Събраните в края на лятото или началото на есента корени.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Диуретично

Росенът се използва като противоглистно средство, което е свързано със съдържащия се в корените му лактон.

В нашата народна медицина росенът се използва най-вече като диуретично средство при лечението на цистити, пиелити, нефролитиаза, камъни в пикочния мехур и др.

При допир с  растението, особено по време на цъфтежа му, когато то е изключително богато на етерично масло, могат да се получат тежки увреждания на кожата, подобни на изгаряния!!!

Една кафена лъжичка нарязани корени се варят в продължение на 5 минути в 400 мл вода. От течността се пие по една винена чаша 3 пъти дневно.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia