Рунянка

Рунянка

Hieracium pilosella L. Сем. Compositae – Сложноцветни

 

беснурка, заешка лобода, истравниче, миши уши, еньов трън, стръвниче

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Корена често излизат пълзящи дълги и тънки издънки, с постепенно намаляващи листчета. Стъблото е най-често безлистно, високо до 30 см. Листата са наредени в прикоренова розетка. Те са продълговато-елипсовидни или ланцетни, окосмени, отгоре зелени, четинесто-влакнести, отдолу беловълнести. Цветните кошнички са серножълти, сравнително едри, стоящи на безлистно стъбло, без копринести власинки. Външните обвивни листчета на кошничките са езичести. Плодът е цилиндричен, право отсечен отгоре, без човка, с хвърчилка от нечисто бели, трошливи власинки. Цъфти през лятото.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В голяма част от Европа, Западна Азия и др. У нас се среща из горските и планинските места, между храстите, из пясъците и другаде, някъде доста обилно, а и като плевел из посевите.

 

ДРОГА: Стръковете

Съдържат дъбилни и горчиви вещества, захари, слуз, смоли, кумарина умбелиферон (антибактериално  действие), флавоноиди, кафена, хлорогенова киселини и други, още неуточнени съставки. В листата е установено съдържанието на лутеолин-7-глюкозид, който се съдържа и в цветовете.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като адстригентно и диуретично средство при стомашни и чревни разстройства: по 3-4 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 1 чаена чаша вряща вода и след изстиване се прецежда. Дозата е за 1 ден. Употребява се под контрол на лекаря.

При изследване на растящото в Средна Европа растение е установено, че дрогата спира растежа на някои видове микроорганизми, а особено на Brucella melitensis, което вероятно се дължи на умбелиферона.

В по-големи дози дрогата е отровна.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia