Peucedanum officinalis L. Сем. Umbelliferae – Сенникоцветни
лечебна самодивска трева
ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренът е значително развит, покрит в горната си част с кичур от власинки. Стъблото е до 1,5 м високо, изправено, голо, разклонено. Листните сегменти са шиловидно-ланцетни, до 1,5 мм широки. Приосновните листа са тройноперести, с линейни дялове, 6-10 см дълги. Горните листа са тройноперести, с линейни дялове, 6-10 см дълги. Горните листа са редуцирани до влагалища. Обвивката липсва или е едва развита. Цветовете са жълтеникави до зеленикави. Плодът е 5-10 мм дълъг, ципестокрилат по краищата, с надлъжни ребра върху гръбната страна. Цъфти през юли – август.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Средна и Южна Европа. У нас се среща по сухите ливади и каменливите места и из храсталаците в североизточната част на страната ни.
ДРОГА: Корените
Съдържат около 0,2% етерично масло, до 2,5% фурокумарини пеуцеданин и оксипеуцеданин. Съдържат още нишесте, гуми и други неуточнени съставки. От плодовете също е изолиран пеуцеданин по време на плодозреенето на растението.
ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Корените и семената на растението са били използвани още от древните гърци като средства за подобряване на храносмилането, а също и против епилепсия и като пикочогонно средство. Дрогите се използват сега за добиването на пеуцеданин.
В нашата народна ветеринарна медицина корените на растението се използват за лекуване на болестта гърлица, като се нарязват на дребно и се смесват с храната на заболелия добитък.
Декоративно растение.