Сепсисът е общ термин, използван за характеризиране на отговора на имунната система към дадена инфекция. Това означава, че всяка вирусна, гъбична или бактериална инфекция на белите дробове (пневмония), бъбреците, кръвта или корема може да доведе до сепсис. Това е потенциално животозастрашаващо състояние, при което се налага незабавна медицинска помощ.
Кои от нас са застрашени от развитието на сепсис? Изледвания са показали, че хората над 65 години са най-застрашени и тези от нас, които са с компрометирана имунна система. С отслабен имунитет са хората болни от СПИН, рак и тези, които чакат за трансплантация на органи. Пациентите, на които им предстой трансплантация приемат лекарства, които подтискат имунната система, за да се намали риска от отхвърляне на чуждия орган, но отслабването на имунитета с лекарства може да доведе до развитието на сепсис.
Бактериите, които са резистентни към антибиотиците, също могат да предизвикат развитието на сепсис.
По принцип сепсисът протича в 3 етапа в зависимост от тежестта на проявените симптоми. Ето и някои от най-характерните симптоми, които могат да ни подскажат, че имаме сепсис:
– ускорена сърдечна честота (повече от 90 удара в минута)
– учестено дишане (или дихателна честота, която надвишава 20-вдишвания в минута)
-диагностицирана инфекция – обикновено на бъбреците, кръвта, белите дробове (пневмония ), или корема
– висока температура – 38.3 или по-висока
Симптомите при сепсис в напреднал стадий са:
– затруднено дишане
– силни коремни болки
– намалено количество на отделената урина
– нарушения в сърдечната дейност
– необичайно психическо поведение
– нисък брой на тромбоцитите.
– опастност от отказ на някои органи
Симптоми при септичен шок – това е третия и най-тежък стадий на сепсиса:
– наблюдават се същите симптоми както при напреднало състояние на сепсис, плюс много ниско кръвно налягане и пациента не се повлиява от вливанията на различни разтвори.
Сепсисът е прогресивно заболяване, което започва леко, стига се до тежък сепсис и септичен шок. Влошаването на сепсиса може да предизвика образуването на кръвни съсиреци, силно ограничаване на притока на кръв към жизненоважни органи, включително белите дробове, бъбреците, сърцето и мозъка.