Синя жлъчка

Синя жлъчка

Cichorium intybus L. Сем. Asteraceae – Сложноцветни

 

цикория

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно растение с дълъг месест вретеновиден корен. Стеблото изправено, 30-120 см високо, в горната част разклонено. Приосновните листа в розетка на къси дръжки, обратно ланцетни, стебловите – последователни, приседнали стеблообхващащи. Кошничките единични или по няколко на къси дръжки до почти приседнали в пазвите на листата. Цветовете езичести светлосини (рядко бели или розови). Плодосемката с люспеста хвърчилка. Цъфти юни-октомври.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из ливади и тревисти места, по изоставени, необработвани и буренясали места, край пътища и селища. Разпространено из цялата страна до към 1500 м надморска височина. Среща се из цяла Европа.

 

ДРОГА: Корените; рядко се използва и надземната част.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:Холагогно, стимулира храносмилането, понижава нивото на кръвната захар.

Една от предпочитаните билки за лечение на чернодробни и жлъчни заболявания. Счита се, че засилва жлъчната секреция. Препоръчва се особено при застой в областта на порталното кръвообращение. Като богата на инулин дрога корените на цикорията подобряват обмяната на веществата в организма.

Две чаени лъжички ситно счукан корен се заливат с две чаши вода за приготвяне на отвара, която се изпива в продължение на два дни.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia