Синя метличина

Синя метличина

Centaurea cyanus L. Сем. Asteraceae – Сложноцветни

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно тревисто растение с тънък вретеновиден корен. Стеблото изправено, 30-80 см високо, разклонено, сивобяло влакнесто. Листата последователни, сивозелени, долните триделни или перести, горните линейни, цели. Цветните кошнички единични, едри, по върховете на стеблото и разклоненията, обвивните листчета в няколко реда, външните зелени, вътрешните жълтеникави, ципести. Цветовете тръбести, външните сини, фуниевидни, 5-делни, вътрешно тръбести, виолетови, с 5 зъбчета. Плодосемката сива или сивожълта, с хвърчилка от кафеникави чупливи власинки. Цъфти юни-юли.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из посевите като плевел, рядко – по синури и изоставени места. Разпространено из цялата страна от низините до към 1800 м надморска височина. Среща се в Югоизточна Европа, натурализирано в цяла Европа.

 

ДРОГА: Цветните кошнички.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Апетитостимулиращо, тонизиращо и диуретично.

Народната медицина отдавна препоръчва прилагането на метличината при изтощени от дълго заболяване болни, при безапетитие от най-различен произход, както и при заболявания на бъбреците и на пикочоотделителните пътища (нефрити, нефрозонефрити, нефролитиаза, уретрити и цистити). Препоръчва се също така употребата на дрогата при заболявания на жлъчните пътища.

Народната медицина препоръчва използването на извлеци от метличина и при възпалителни заболявания на бронхите при магарешка кашлица, при обструктивен бронхиален синдром като отхрачващо и противовъзпалително средство.

Тъй като метличината съдържа силно активни съединения с цианова съставка, се налага внимание при използването на дрогата.

Цветните кошнички се прилагат като дрога. Вземат се 2 чаени лъжички от цветовете, заливат се с чаша вряща вода и се оставят да престоят в продължение на 20 минути. След като изстине, запарката се прецежда и се изпива в продължение на един ден.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia