Синя ружа

Синя ружа

Lavatera thuringiaca L. Сем. Malvaceae – Слезови

 

син слез, тюрингска лаватера

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренът е дебел, меснат, многоглав. От главите излизат по няколко стъбла. Те са прави, до 1,5 м високи, прости, само в горната си част разклонени. Листата са едри, с дръжки, последователни, като долните са със слаба сърцевидна основа, а по-горните са длановидно петделни. Стъблата и особено листата са силно космати от долната си страна поради звездовидните власинки, които им придават белезникавосив изглед. Цветовете са с диаметър 5-8 см, светлорозови или светлолилави, по-рядко бели, събрани в дълги, редки, връхни гроздовидни съцветия, разположени на единични дълги дръжки, които излизат от пазвите на по-горните листа. Външната чашка е съставена от 3 сраснали чашелистчета, а вътрешната е петлистна. Плодолистите са неразпукливи. Плодчетата са едносеменни, наредени в правилен пръстен. Цъфти през лятото до есента.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В цяла Европа, включително и на Балканския полуостров., Средна и Източна Азия. У нас се среща по сухите тревисти склонове, край пътищата и из храсталаците в по-топлите райони на страната, а някъде и като плевел.

 

ДРОГА: Корените

Съдържат голямо количество слузни вещества, които по химичен състав са подобни на слузното вещество на медицинската ружа, чиято отвара обаче е по-светла.

Установено е също, че докато корените на медицинската ружа съдържат заедно със слузните вещества и значително количество нишесте, в корените на тюрингската ружа, поради това, че не съдържат нишесте, много по-голямо количество слуз.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Отварата от корените се прилага в народната медицина за промивки, като откашлечно средство при възпаление на дихателните пътища: по 5 г ситно нарязани корени се възваряват 10 минути в 1 чаена чаша вода, след което получения отвара се прецежда и се пие по 1 супена лъжица 3 пъти дневно.

Декоративно и медоносно растение.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: Botaurus stellaris – commons.wikimedia