Сладколистен клин

Сладколистен клин

Astragalus glycyphyllos   Сем. Fabaceae – Бобови 

 

орлови нокти, сграбиче, врани нокти, клинавиче

 

ОПИСАНИЕ:  Многогодишно тревисто растение с вертикален дълбок корен. Стеблото от основата силно разклонено с приповдигащи се полегнали или разпространени клонки, 30-100 см дълги. Листата нечифтоперести, листчетата 4-6 двойки, широко елиптични до продълговато яйцевидни. Съцветията яйцевидни гъсти многоцветни гроздове на дълги дръжки в пазвите на по-дълги от тях листа. Венчето петлистно, зеленикавожълто. Плодът сърповидно извит боб, 3-4 см дълъг, с многобройни бъбрековидни червенокафяви семена. Цъфти юни – август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из горите и горските поляни, из храсталаци и скалисти места, в предпланините и планините. Разпространено из цяла България докъм 1800 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

 

ДРОГА: Младите връхни облистени клонки на растението.

В надземната част са установени флавоноиди, аскорбинова киселина, дъбилни вещества, сапонини, органични киселини, микроелементи. Растението съдържа още глициризин, аспарагин, горчиви вещества, манит и декстроза.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:  При менструални смущения.

Експериментално се установява, че декоктът както и плодовете, така и надземната част на растението при продължително прилагане увеличава оплодяемостта на белите плъхове.

Отвара от тревата се използва при маточни заболявания, бяло течение, за ускоряване на родовата дейност и за отделяне на плацентата, а също така и като лактогенно средство. Прилага се още като диуретично средство.

В нашата народна медицина отварата от младите връхни облистени клонки се препоръчва при възпалителни процеси в стомаха и червата, при коремни болки и за увеличаване на млякото при кърмачките, при болезнена и нередовна менструация, а също и срещу безплодие.

По 2 супени лъжици от билката се варят в ½ л вода за 10 минути. Отварата се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. В нашата народна медицина срещу безплодие се препоръчва следния начин на употреба: една свитка от изсушената трева се залива с чаша вода, изварява се до кафяна чашка, прецежда се и се изпива наведнъж.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – wikipedia