Слънчоглед

Слънчоглед

Helianthus annuus L. Сем. Compositae – Сложноцветни

 

слънчова любовница, слънчова майка, слънчовка, едногодишен слънчоглед

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно културно растение. Кореновата система е силно развита, а главният корен прониква надълбоко в почвата. Стъблото е до 3 м високо, вдървесинено, изправено, слабо разклонено, покрито с твърди четинки и с бяла шуплеста сърцевина. Листата са едри, сърцевидни, с остър връх и дълги дръжки, покрити с твърди четинки. Долните 2-3 листа са срещуположни, а следващите по-нагоре имат алтернативно разположение. Съцветието е едра и плоска кошничка (пита) с диаметър до 40 см. Разположено е на върха на стъблото. Периферията на кошничката е обхваната от езичести цветове. Те са едри, обикновено оранжевожълти, безплодни. По цялата вътрешна повърхност на кошничката са разположени хермафродитните тръбести цветчета. Те са жълтокафяви. Плодът е семка с вдървенял  околоплодник. Цъфти през лятото.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Вероятно родината на слънчогледа е Мексико и Перу, където се среща и диворастящ. Култивира се в много страни, а също и у нас нашироко из низините в цялата страна я няколко сорта.

 

ДРОГА: Листата, периферните цветчета, плодът (семето)

Периферните златножълти цветчета съдържат флавоновия глюкозид кверцимеритрин. Съдържат също ксантофил, холин, бетаин, салицилова киселина, арнидиол, фарадиол, цианидин, каротин, сапонини. Листата съдържат каучукоподобни вещества, смоли, каротин, органични киселини (янтарна, фумарова, и лимонена). Семето съдържа до 40% тлъсто масло, от което 55% се пада на линолевата киселина. Съдържа също пигменти и малки количества свободни киселини. За отстраняването на свободните киселини маслото се подлага на рафиниране. Семето съдържа още, белтъчни вещества, въглехидрати, до 2% фитин, до 2% хлорогенова киселина, лимонена и винена киселина. Слънчогледовите пити съдържат до 27% пектинови вещества. Ядрото на стъблата съдържа фосфолипиди.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Нашата народна медицина прилага семето против лоша магарешка кашлица, като след препичане се счуква на дребно: 2-3 супени лъжици семе се сварява в 500 г подсладена вода, оставя се да поври, докато остане 400 г, след което се прецежда и се изпива за 10-20 дни.

Тлъстото масло, което се получава от семето, се употребява за храна и във фармацията за приготвяне на различни линименти, мази и др., а във ветеринарната медицина – като слабително средство.

Цветчетата и листата се използват в народната медицина като средство против малария и за подобряване на апетита във вид на тинктура(1:5): по 0,50 – 1г 4-5 пъти на ден. Същите се употребяват и като спазмолитично средство при бронхиални спазми и стомашни и чревни колики: по 1 супена лъжица сухи цветчета се запарват в 1 чаена чаша вряща вода и след изстиване запарката се изпива за 1 ден на няколко порции.

Маслото се употребява нашироко също и в плодовата и рибната консервна промишленост, при приготвяне на маргарин и други. Остатъкът след рафинирането на маслото се използва в сапунената промишленост.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia