Смичак

Смичак

Hypericum perforatum L. Сем. Hypericaceae – Звъникови

 

жълт офит, звъника, калъчаво, кантарийка, лечебна звъника, жълт кантарион ,порезниче, посечено биле

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренището е със силно разклонен главен корен. Стъблото е до 60 см високо, голо, в основата си вдървесинено, към върха силно разклонено. Листата са овално-елиптични до овално-продълговати, срещуположни, седящи, светлозелени, голи, целокрайни, тъпи, с жлези, от които срещу светлината изглеждат като надупчени. Цветовете са едри, правилни, разположени в метлица по върха на главното стъбло или по неговите разклонения. Чашелистчетата са 5, тесноланцетни, целокрайни, неопадливи и запазващи се при плодовете, силно заострени. Плодникът е съставен от 3 плодолиста. Плодът е тригнездна кутийка, дяловете на която са снабдени с рядко разположени надлъжни канали, а крайните от тях се прекъсват тук-там по дължината си, като образуват изолирани продълговати или топчести мехурчета. Семената са много дребни, продълговати, тъмнокафяви. Цъфти през лятото.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:  В Европа, Иран, Индия, Монголия, Япония, Китай, пренесено е и в Северна Америка. У нас се среща из сухите места, хълмовете, храсталаците, посевите като плевел, орниците, край пътищата и необработваемите земи в цялата страна, обикновено от 1000 до 2000 м надморска височина.

 

ДРОГА: Стръковете

Всички части на растението с изключение на корена съдържат хиперицин, псевдохиперицин, протопсевдохиперицин, хиперикодихидродиантрон. От дрогата са изолирани още кверцитин, изокверцитрин и кверцитрин. Съдържа още етерично масло, в състава на което влизат терпени, сесквитерпени, естери на изовалериановата киселина, както и антибиотика немаин. Съдържа и до 10% дъбилни вещества от групата на пирокатехините, до 55% каротин, церилов алкохол, незначителни количества холин, следи от алкалоиди. Хиперицинът има качества на фотосенсибилизиращи субстанция.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като суровина в химико-фармацевтичната промишленост. Едно от най-употребяваните в народната медицина растение като кръвоспиращо, затягащо и антибиотично средство: по една супена лъжица ситно счукана дрога се залива с една чаена чаша вода и се възварява 10-15 минути; след изстиване се прецежда и се пие на малки порции. Доза за един ден.

Външно дрогата се използва за зарастване на рани от изгаряния и при други кожни увреждания във вид на Oleum Hyperici, което се приготвя по следния начин: 20-25 части пресни цъфтящи стръкове (без стъблото и по-дебелите разклонения) се счукват наситно, заливат се с 200-250 г чист зехтин, слънчогледово или ленено масло, оставя се да кисне в продължение на 2 седмици, като често се разклаща и с получената масловидна течност след прецеждане се налага болното място. Голямо приложение дрогата като подправка в рибната промишленост.

Може да се използва и за щавене на кожи. Има случаи на заболявания на едър рогат добитък, а и на коне с бял цвят на косъма, които са пасли от растението по поляни, изложени на слънце.

Медоносно растение.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia