Смокиня

Смокиня

Ficus carica L. Сем. Moraceae – Черничеви

 

ОПИСАНИЕ: Ниско дърво, до 7-10 м, или храст. Кората светлосива гладка, младите клонки влакнести. Листата едри, на дълги (2-7 см) дръжки, закръглени или широко яйцевидни, 3-5-делни, в основата сърцевидни, отгоре с кафяви четинки, отдолу меко влакнести. Съцветията крушовидни, на къси дръжки в пазвите на листата. Съцветното легло разрастващо се месесто сочно, сладко светложълто до виолетовокафяво – лъжлив плод. Плодовете орехчета, потопени в месестата част на лъжливия плод. Цъфти април-май.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по крайбрежните скалисти и песъчливи места, по планински скалисти склонове и храсталаци. Старо културно растение, отглеждано в топлите райони на страната и подивяло на места. Среща се в Югозападна Азия и Европа.

 

ДРОГА: Плодовете на растението.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Леко слабително, противовъзпалително, противокашлечно действие.

Народната медицина прилага смокинята като очистително, против кашлица, ангина.

Поради високото съдържание на калий смокините могат да се включат в диетата на хронично сърдечно болни.

Външно при цирей, абсцеси, за гаргара при ангина.

Накиснати в зехтин сушени смокини се приемат сутрин на гладно като очистително. Сварени с мляко плодове се използват против кашлица и за гаргара при ларингит и ангина.

Външно за лечение на циреи се поставят лапи от нарязани смокини.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia