Софора

Софора

Sophora japonica L. Сем. Fabaceae – Бобови

 

ОПИСАНИЕ: Дърво, до 20 м високо. Кората сива, младите клонки тъмнозелени. Листата нечифтоперести, със 7-17 удължено яйцевидни целокрайни листчета. Цветовете в рехави метличести съцветия. Венчето бледожълто или розово, от 5 нееднакви листчета.  Плодът цилиндричен месест броеничесто прищъпнат неразпуклив боб. Цъфти юли-август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Отглеждано в градини и паркове като декоративно. Среща се в Япония, Китай и Корея.

 

ДРОГА: Събраните цветни пъпки преди тяхното  разпукване и изсушени при обикновена температура.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Кръвоспиращо, тонизиращо капилярната стена.

Софората се използва като лечебно и профилактично средство при всички кръвоизливи, при които се предполага повишена капилярна пропускливост и чупливост – при кръвоизливи в мозъка, ретината, при хипертония, диабет, атеросклеротични увреждания на съдовата стена, бъбречни заболявания, улцерозен колит и др.

Софората може да се прилага и външно за лечение на рани, изгаряния, трофични язви и възпалителни процеси.

По 0.2-0.5 г стрити на прах пъпки 3-4 пъти дневно.

Спиртна настойка – 20 г цветове се наставят със 100 мл 70% спирт в продължение на 7 дни, по 20-40 капки 3 пъти дневно. Софората се дава най-често комбинирано с витамин С.

От зрели полодове се приготвя спиртна настойка (една част плод, 5 части 56% спирт, престоява 10 дни); използва се външно за промивка на рани или във вид на компреси при гнойни рани, хронични язви и изгаряния.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia