Спанак

Спанак

Spinacia oleracea L. Сем. Chenopodiaceae – Лободови

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно тревисто растение. Главният корен е вретеновиден и по време на плодообразуването може да се достигне до 2 м дълбочина. Основната коренова част се разполага на дълбочина и ширина около 30 см. Стъблото е светлозелено, до 1 м високо, изправено, просто или разклонено. В началната фаза на развитие на листата образуват розетка. Те са триъгълно-копиевидни, продълговато-яйцевидни или триъгълно-ромбични, в основата си стреловидни; сърцевидни или източени, целокрайни, по-рядко разсеяно назъбени, тъпи или източени на върха. Мъжките цветове са с 4-5-делн околцветник, с 4-5 силно източени, надвишаващи околцветника тичинки, събрани в ресовидни съцветия. Женските цветове са без околцветник, с 2-4 зъбчета, с обхващащо плода покривало от сраснали прицветници, с тясна цепка на върха, събрани в главести съцветия. Близалцата са 4-5, дълги, провиращи се през отвора на покривалото, което е свободно или сраснало със съседните цветове, образуващи при втвърдяването малко или много бодливи главести съплодия.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: У нас се  култивира нашироко почти в цялата страна в няколко сорта.

 

ДРОГА: Листата

Пресните листа съдържат до 10,4% сухо вещество, оксалова киселина, а също и други органични киселини, азотни съединения, от които 80% са лесно усвоими белтъчини. Дрогата съдържа захари, сапонини, минерални соли, надвишаващи 2%, като преобладават солите на желязото, фосфора, калия, магнезия, медта мангана и др.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Тъй като дрогата съдържа значително количество оксалова киселина, тя е противопоказана за болни от бъбречни страдания и при камъни в бъбреците и пикочните пътища. Използва се под контрол на лекаря. Не се препоръчва при стомашно-чревни и чернодробни заболявания (хроничен хепатит, чернодробна цироза), защото дразни чернодробните клетки.

Спанакът е незаменима храна за рационално хранене на здрави хора и се препоръчва да се включва в менюто 1-2 пъти седмично. Това ще доведе до увеличаване на хемоглобина и броя на червените кръвни клетки, до попълване на запасите от витамини и минерални вещества и повишаване съпротивителната способност на организма към инфекциозни заболявания особено през пролетта, когато съпротивителните сили на организма са намалени.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:es.wikipedia