Senecio vulgaris L. Сем. Compositae – Сложноцветни
бубакерка, обикновен спореж, кръстец, спориж
ОПИСАНИЕ: Едногодишно или двугодишно тревисто растение. Коренът е тънък, вретеновиден. Стъблото е изправено или приповдигащо се, просто или разклонено от основата, до 60 см високо, голо или паяжинесто-вълнесто, окосмено. Листата са до 11 см дълги, продълговато-обратно айцевидни или ланцетно-линейни, дълбоко нарязани или разделени, тъпи, с назъбени дялове. Те са от двете страни голи или мъхести само по средната жилка. Долните листа са стеснени в дръжки, а тези по-нагоре са приседнали, полуобхващащи стъблото, неравномерно назъбени. Кошничките са цилиндрични, с къси дръжки, събрани в рядко щитовидно съцветие. Всички цветове са светложълти, тръбести. Езичести цветове липсват. Външните листчета на обвивката са 4-6 пъти по-къси от вътрешните, с черни върхове. Плодовете са с хвърчилка от прости сивокафяви власинки, насочени нагоре. Цъфти през август, а до есента.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Средиземноморието, Западна Азия. У нас се среща из песъчливите и тревистите места, покрай оградите и др., както и като заплевелител по окопните култури, овощните градини, буренливите и торните места почти из цялата страна, до 750 м надморска височина.
ДРОГА: Цъфтящата надземна част
Съдържа алкалоидите сенеционин и сенецин. Установено е съдържанието и на един трети, неуточнен още алкалоид, който се съдържа главно в корените. Дрогата съдържа още глюкозиди, етерично масло, значителни количества минерални соли (главно фосфати и оксалати). Плодовете съдържат тлъсто масло и мастни киселини, както и инулин.
ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Растението е било познато като лекарствено още на Теофраст и Плиний като кръвоспиращо средство, подобно Secale cornutum, което е потвърдено и научно. Установено е за дрогата и болкоуспокоително действие. В нашата народна медицина се прилага във вид на отвара външно за налагане на рани и отоци. Отровно растение.
Семената от растението са любима храна за канарчета. От цялото растение се получава зелена боя.
Медоносно растение.