Страхливче – дават го при уплаха

Страхливче – дават го при уплаха

Leonurus cardiac L. Сем. Labiatae –  Устноцветни

 

дяволско страшниче, обикновена дяволска уста, дяволска уста, темянка, чубурлово биле

 

ОПИСАНИЕ: Двугодишно тревисто растение. Кореновата система е силно развита. Стъблото е високо до 1,5 м, четириръбесто, кухо, слабо мъхесто. Листата са срещоположни, с дръжки, почти до половината длановидно нарязани, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени, към върха овално-ланцетни, със заострени дялове. Цветовете са дребни, мъхести, разположени прешленовидно по няколко в пазвите на горните листа. Чашката е тръбесто-звънеста, с 5 бодливи зъбеца. Венечната тръбица отвътре при основата си е с пръстен от власинки. Венчето е 2-2,5 пъти по-дълго от чашката. Страничните тичинки са по-дълги от средните и след прецъфтяването се завиват надолу. Прашниковите торбички са успоредни. Плодът е сух, разпределен на 4 остро тристенни, отгоре плоски орехчета. Цъфти през втората половина на лятото.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Скандинавия, Атлантическа и Средна Европа, Северна Америка, Балканския полуостров, Мала Азия. У нас се среща доста често по тревистите и буренливите места, покрай оградите, пътищата, жилищата в цялата страна.

 

ДРОГА: Стръковете

Съдържат горчивото вещество леонурин, етерично масло, до 5% танини, алкалоида мондрин до 0,17%, ябълчна, винена и лимонова киселина, неуточнено глюкозидно вещество от групата на сърдечно действащите глюкозиди. В нашето растение не е установено съдържание на антрахинонови глюкозиди и на сапонини. Съдържа още белтъчни вещества, смоли, стахидрин, горчиви вещества, витамин С. Напоследък са изолирани от дрогата шест флавоноида и един глюкозид. Пепелният остатък от дрогата съдържа калий, калций, натрий и сяра.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като антиконвулсивно  и седативно средство при неврози.

Външно в народната медицина пресните листа се употребяват за налагане при изгорено.

Медоносно растение. От семената на растението се получава тлъсто масло, което може да се използва в производството на лакове, а също и така и за наквасване на хартии и други материали, за да им се придаде непромокаемост. От стъблата на растението може да се добива доброкачествено влакно, заменящо лененото.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia