Тиква обикновена

Тиква обикновена

Cucurbita pepo L. Сем. Cucurbitaceae – Тиквови

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно тревисто растение с разклонен тънък корен, стеблото стелещо се или катерливо с мустачета, 2-10 м дълго, с гъсти твърди шипчета. Листата на дълги дръжки, много големи, петурата дълбоко изрязана, с 5 тъпи дяла. Цветовете еднополови еднодомни. Венчето звънчевидно, с 5 дяла. Плодът голям, до 20 кг тежък, с многобройни семена. Цъфти юни-юли.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Отглежда се широко в низините на страната. Културен вид. Произхожда от Мексико и южните части на Северна Америка.

 

ДРОГА: Събраните, изчистени и изсушени при температура, не по-висока от 45 градуса по целзий, семена на узрелите тикви.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: На семената – срещу тении.

Тиквата се използва при чернодробни заболявания. С кашица от стрита сурова тиква лекуват екземи и изгаряния, като я нанасят върху засегнатите части на кожата.

При хипертрофия на простата се препоръчва отвара от счукани тиквени семки, която да се пие топла.

При тении: 80-100 обелени тиквени семки да се изконсумират на няколко порции при добро сдъвкване и след около 1 час да се вземе 1 супена лъжица рициново масло. Обелените семки, добре счукани и стрити, могат да се вземат и под формата на каша, като се размесят с равно количество мляко.

Като диуретично средство се дава сурова тиква до 500 г дневно, а още по-добре – сок от тиква по половин чаша дневно. Като очистително също се препоръчва по 500 г сурова тиква дневно.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка: Sanja565658/ commons.wikimedia