Gentiana lutea L. Сем. Gentianaceae – Тинтявови

 

едра горчивка, жълта тинтява, трескав корен

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение, което може да живее 50-60 години. Коренището е месесто, дебело, многоглаво, напречно набръчкано. От него излизат няколко корена, достигащи до 60 см дълбочина в почвата. Отначало растението развива само розетните листа. Стъблото е изправено, неразклонено, цилиндрично, до 1,5 м високо. Развива се на третата или четвъртата година от поникването. Съцветието е връхно или цветовете са разположени по много в прешлени в пазвите на най-горните 3-7 чифта листа. Чашката е ципеста, с къси зъбци. Венчето е звънчевидно, светложълто до ¾ от дължината си, 5-делно. Тичинките са 5. Плодът е многосеменна кутийка, разпукваща се по два шева, с множество плоски, крилати, тъмнокафяви семена. Цъфти през лятото.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В по-високите планински райони на Средна и Южна Европа, Алпите, Карпатите, Балканския полуостров. У нас се среща в планинските райони на страната в съседство и над горната граница на гората.

 

ДРОГА: Корените

Корените и коренищата съдържат алкалоида генцианин, горчивите вещества генциопикрин и генцизин. В надземните части на растението намираме почти същите, съдържащи се в коренищата и корените съставки, но в значително по-малки количества, както и в различни съотношения.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като горчиво средство за възбуждане на апетита и подпомагане на храносмилането, стимулиране на черния дроб и жлъчката във вид на отвара, запарка, екстракт.

Употребява се нашироко в пивоварната промишленост. Спиртните напитки от тази дрога са по-горчиви от водните поради това, че не всички горчиви вещества са разтворими във вода. Корените на жълтата тинтява се използват във вид на приготвен воден извлек по студен начин: по ½ чаена лъжичка на ситно счукан корен се залива с 2 чаени чаши студена вода и се оставя да кисне в продължение на 8 часа, след което се прецежда. Доза за 1 ден.

Медоносно и декоративно растение.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – wikipedia