Тис

Тис

Taxus baccata L. Сем. Taxaceae – Тисови

 

отровачка, обикновен тис, тисовина

 

ОПИСАНИЕ:  До 7 м високо и до 1 м в диаметър дебело иглолистно дърво. Кореновата система е твърде пластична, с централен корен, с развита микориза. Короната е широко яйцевидно-цилиндрична или неправилна, гъста, тъмнозелена. Кората е червеникаво сива, гладка или плочесто напукана. Листата са разположени в 2 реда, до 3,5 см дълги, до 2 мм широки, отгоре лъскави, тъмнозелени, отдолу бледозелени, матови, със слабо подвити надолу ръбове – без смолисти канали. Мъжките цветове са съставени от тичинки в пазвите на листата. Женските цветове са с 6 люспести листчета и 1 семепъпка. Семето е много твърдо, овално, кафяво, обхванато от месеста чашковидна обвивка(арилус), ярко малиново оцветена, сладка на вкус и ядлива. Узрява през октомври същата година. Зародишът е с 2 семедела. Всичките части на растението с изключение само на арилуса са силно отровни. Плодът е чашкообразен, представляващ закръглена кокичка, обхваната от арилуса. Цъфти рано през пролетта.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:  Почти в цяла Европа, в планините на Средиземноморието, Северна Африка и Северна Америка, Балканския полуостров. У нас се среща поединично или на групи из каменливите сенчести  и влажни планински склонове твърде нарядко из Стара Планина, Рила, Пирин и др.

ДРОГА: Връхните стръкове

Съдържа витамин С. Освен това дрогата съдържа до 2% в листата и до 0,16% в семената отровния алкалоид таксин. В Корените е намерено едно вещество, идентично на ситостерина. От корените също е изолирано веществото баккатин, отнасящо се към тритерпеновите съединения.

Семената съдържат тлъсто масло и алкалоида таксин.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Арилусът се използва в много страни наред с другите плодове за храна, тъй като от цялото растение само той е неотровен. Дрогата се прилага в нашата народна медицина с голяма предпазливост като успокоително на нервната система средство, но само по указание и под контрол на лекаря. Не е още добре проучена, а е силно отровна. Сокът от арилуса, сварен със захар във вид на сироп, се употребява в нашата народна медицина против кашлица, ангина и други възпаления на дихателните пътища, като диуретично средство, както и при камъни и пясък в бъбреците, по указание и под контрол на лекаря.

Отровно растение.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:commons.wikimedia