Lolium temulentum L. Сем. Gramineae – Житни

 

бълвавица, лудото, отровна глушица, пиявец, делиджан

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно тревисто растение. Стъблата му са до 80 см високи, единични или в туфи, изправени, под класовете голи или слабо грапави, светлокафяво оцветени по възлите. Листата са широколинейни, отгоре грапави с къси редки четинки по жилките, отдолу гладки. Влагалищата са голи или слабо грапави. Оста е също грапава. Членчетата на оста по края на вдлъбнатините са с много къси четинки. Съцветието се състои от двуреден, до 20 см дълъг клас. Класчетата са светлозелени, продълговато-елипсовидни, клиновидно стеснени към основата, до 2 см дълги, до 0,5 см широки, с 5-9 цвята. Плевите са 2,5-3 см дълги, постепенно стеснени към върха, тъпо заострени, по-дълги от класчето, рядко равни на него, със 7-9 жилки. Долната плевица е елипсовидна, до 8 см дълга, тъпа или понякога с две зъбчета на върха, с осил, достигащ до 1,5 см. Плодът е зърно, затворено в цветните плеви, светлокестеняво, със слабо набръчкана повърхност. Цъфти през май-юли.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Европа, Западна и Източна Азия, Северна Африка. У нас се среща като плевел из зимните и пролетните посеви от зърнени житни култури със слята повърхност (пшеницата и ръжта) и другаде. Среща се главно в по-високите полета из западната част на страната и в предпланинските и полупланинските райони.

 

ДРОГА: Зърната

До 0,06% течния отровен алкалоид темулин, лесно разтворим във вода ( водният разтвор има силно алкална реакция). Съдържа още лолиин с горчив вкус, свободни мастни киселини, дъбилни вещества, восъци, калциев малат, скорбяла  и някои ензими.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Семената стават отровни, когато между обвивката и алейроновия слой на зърното паразитира гъбата Stromatinia temulenta, която живее в симбиоза с това растение. Под влиянието на тази гъба в зърната се образува алкалоидът темулин. Темулинът има наркотично действие, но не засяга окончанията на двигателния и блуждаещия нерв, нито секрецията на жлезите. При употреба той предизвиква състояние на опиянение и понижава телесната температура. Установено е, че дрогата няма почти никакво действие върху сърцето, а смъртта при токсични дози настъпва от спиране на дишането.

В хомеопатична доза дрогата има благоприятно действие при нервна раздразнителност, при виене на свят, при кръвен наплив в главата и гърдите, невралгии, ревматични и подагрени страдания, сърбежи и др.: по 10 капки 3 пъти дневно от хомеопатична тинктура.

Въпреки че дрогата е употребявана от Хипократ, Парацелзус и др., смята се, че тя не е още достатъчно изучена като лекарствено средство.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:wikipedia