Хайдушка прахан

Хайдушка прахан

Gnaphalium uliginosum L. Сем. Compositae – Сложноцветни

 

блатен бял смил, бял смил

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно тревисто растение. Коренът е тънък, слабо прикрепен към почвата. Стъблото е цилиндрично, дребно, до 20 см високо, от основата си силно разклонено, туфесто. Листата са дребни, последователни, линейно-продълговати, целокрайни, на върха притъпени, при основата си стеснени в къса дръжчица, само със средна жилка. Както стъблото, така и листата са силно окосмени. Цветните кошнички са много дребни, кафеникави или жълтеникавобели, събрани в сбити главички, обвити със значително по-дълги от тях сивкави листа, разположени по върховете на разклоненията на стъблото. Понякога са единични. При основата си те са гъсто окосмени. Цветчетата са светложълти, вътрешните двуполови, тръбести, кафяво оцветени, а периферните женски са нишковидни. Цветното легло е голо. Цъфти през лятото до есента.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Западна и Югоизточна Европа, Гренландия, Корея, Япония, Северна Америка. У нас се среща по влажните и песъчливи места, канавките, склоновете, покрай горите, в посевите.

 

ДРОГА: Надземната част, но понякога се използват и корените

Съдържа алкалоидоподобното вещество гнафалин, фитостерини, каротин, следи от етерично масло, тлъсто масло, багрилни вещества, до 4% дъбилни вещества, следи от витамините В и С, до 16% смолисти вещества, тиамин и други.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като противодиарийно и успокоително средство при стомашни язви, в началния период на повишено кръвно налягане и др.: по 1 супена лъжица ситно счукана дрога се залива с 1 чаена чаша вряща вода, оставя се да стои 30 минути, прецежда се и се пие по една супена лъжица три пъти на ден преди ядене. Външно се употребява за налагане при изгаряне, при трудно зарастващи рани и други.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:it.wikipedia