Храсталачна гъшеница

Храсталачна гъшеница

Polygonum dumetorum L. Сем. Polygonaceae – Лападови

 

храсталачно фасуличе

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно тревисто растение. Стъблото е слабо набраздено, увиващо се или катерливо, разклонено от основата си, достигащо до 1,5 м дължина. Клонките са обикновено дълги, зелени или обилно червеникави. Междувъзлията са гладки или съвсем слабо набраздени, голи. Листата са яйцевидно-триъгълни, до 10 см дълги, до 7 см широки, целокрайни, към върха дълго заострени, със сърцевидно-стреловидна основа и триъгълни ушички, с голи дръжки, дълги до 4 см. Цветовете са събрани във връхни или пазвени рехави гроздовидни съцветия или в пазвени снопчета по 2-5, разположени на тънки дръжки, съчленени по-долу от средата, близо до основата на цветната дръжка, удължаваща се почти двойно при плодовете. Тичинките са 8, с голи дръжки. Плодникът към основата е стеснен с 3 големи сферични близалца. Плодът е тристенно орехче, черно, лъскаво, плътно затворено от околоцветника и опадващо заедно с по-дългата горна част на цветната дръжка.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Средна Европа, Средиземноморието, Балканския полуостров, Мала Азия, Иран, Монголия, Япония и Китай. У нас се среща по периферните части на гората, из храсталаците, по-рядко край пътищата, из нивите, пясъците, около бреговете на реките и из канавките.

 

ДРОГА: Цъфтящата надземна част и плодовете

Съдържат значително количество метилантрахинон в надземната част, до 5,4% в листата и до 3,6% в цветовете. Съдържа още витамин С, дъбилни вещества и рутин. Не съдържа алкалоиди. Плодовете съдържат до 2% тано- и антраглюкозиди, емодин, оксиметилантрахинон и авакол.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: В народната медицина като слабително лекарствено средство, особено при хроничен запек у  лица с напреднала възраст, при хронични катари и др.: по 5-10 г сухи плодове или суха надземна част се запарват 10 минути в една чаена чаша вряща вода, а след изстиване запарката се прецежда. Доза за 1 ден. Отначало трябва да се започне с по-малка доза.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – www.BioLib.de;commons.wikimedia