Armoracia rusticana P. Сем. Brassicaceae – Кръстоцветни

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с масивен разклонен бял корен и остър лютив вкус. Стеблото право, до 1 м високо, в горната част разклонено. Приосновните листа големи, до 30-40 см дълги, широко ланцетни, голи, назъбени, стебловите по-дребни, цели или пересто нарязани. Цветовете бели многобройни, събрани в гроздовидни съцветия на дълги дръжки в пазвите на листата в горната част на стеблото. Чашелистчетата 4, разперени. Венчелистчетата 4, широко обратно яйцевидни. Тичинките 6. Плодът кълбеста шушулчица, 4-6 мм в диаметър. Цъфти юни-август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Широко отглеждано като зеленчуково растение и на места подивало. Произхожда от Източна Европа и Югозападна Азия. В Европа се култивира широко и на много места натурализирано.

 

ДРОГА: Коренищата

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Апетитовъзбуждащо; подобряващо храносмилането.

Българската народна медицина предлага хряна като диуретично средство при асцит, за овладяване на възпалителни отоци при ревматизъм и подагра. Хрянът заема важно място в кулинарната практика като подправка.

Необходимо е да се обръща внимание на дозирането. При предозиране може да се стигне до предизвикване на възпалителна реакция от страна на лигавиците, а също така и до поява на интоксикация.

Една супена лъжица настърган на ренде корен хрян се залива с 400 мл вряща вода и се оставя да престои 1 час. От така приготвения извлек се пие по 1 кафена чашка 4 пъти дневно преди ядене.

Друг начин: 400 г настърган корен от хрян се размесват добре с 500 г пчелен мед. От така приготвената смес се взема по 1 супена лъжица преди всяко ядене. Приложение намира също така и прясно изстискания сок от хрян, както и кашата от прясно ситно настърган корен от хрян.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia