Целебник

Целебник

Sisybrium officinale L. Сем. Cruciferae – Кръстоцветни

 

лечебна мъдрица, раноцелебник

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно до двугодишно растение. Стъблото е изправено, до 90 см високо, разклонено, гладко, обикновено четинесто-мъхнато, с неразклонени тънки къси власинки  и много по-дълги и дебели четинки, като всички са прилегнали към стъблото и са насочени надолу. Цветовете са дребни, единични, без прицветници, събрани в почти класовидни съцветия по върховете на стъблото и разклоненията му. Цветните дръжки са до 2 мм дълги, тънки, по-къси от цветовете, влакнести или голи, без прицветни листчета. Цветните пъпки са широкоелипсовидни. Тичинковите дръжки са дълги около 2мм. Прашниците са продълговати, стреловидни в основата. Плодовете са шушулки, плътно прилегнали към клонките, към които са прикрепени, а на върха са шиловидно заострени. Плодните капачета са с 3 надлъжни, почти еднакви жилки. Цъфти от май до края на есента. Цялото растение има вкус и миризма, подобни на дивата репица или на синапа.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Европа, Средиземноморието, Югозападна Азия. У нас се среща като типично рудерално растение край пътищата, из рововете, по сухите тревисти места, а и като заплевелител в многогодишните фуражни култури из цялата страна.

 

ДРОГА: Цъфтящата надземна част и семената

Надземните части в свежо състояние съдържат витамин С. В дрогата е установено съдържание и на глюкозиди с неуточнен състав, както и до 1% дъбилни вещества.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Лечебната мъдрица е била позната като лекарствено растение още на Теофраст, Аристоф и Диоскорид. В нашата народна медицина се използват семената или свежите цъфтящи стръкове като диуретично, противокашлечно, стимулиращо, антискорбутно и за подобряване на гласа (особено на певците) средство: по 10 г на ситно счукана свежа дрога се вари с 1 л вода заедно със захар и се прави сироп, от който се взема по 50 г 2-3 пъти дневно преди ядене. Външно счуканите свежи стръкове или сок от тях, смесен с дървено масло, се използват за бързо зарастване на рани. Семената се използват прясно смлени във вид на лапи за налагане при простуда.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:it.wikipedia