Червена ела

Червена ела

Picea Excelsa LINK. Сем. Pinaceae – Борови

 

обикновен смърч, смърч, европейски смърч

 

ОПИСАНИЕ: Високо красиво дърво. Короната му е конусовидна, с хоризонтално разположени или увиснали клони. Кората на по-младите дървета е сивозелена, а впоследствие тя става тъмносива или червеникавосива, напукана. Пъпките са яйцевидно-конични, заострени, сивокафяви. Връхните пъпки са прикрити със спирално завити игли. Листата (иглите) са лъскави, яркозелени до тъмнозелени, единични, четириръбести, в пререз ромбични, до 3 см дълги, до 1,5 мм широки, спирално разположени поединично на гъсто по младите клонки. Мъжките шишарки са разположени поединично в пазвите на листата. Микроспорофилите са с по два прашника. Поленовите зърна са с летателни мехурчета. Женските шишарки са виолетови, червени или зеленикави. Те се развиват поединично по върха на короната, в краищата на клоните от предишната година. Шишарковите люспи са гладки, кожести, светло- или червенокафяви. Семето е сивокафяво, 4-5мм дълго, със светлокафяво, до 15 мм дълго крило. Дървесината е белезникава или светложълтеникава. Сенкоиздръжливо растение. Цъфти през май-юни.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Северна и Средна Европа, на югозапад и юг до Пиренеите, Алпите, Тирол, Карпатите, Балканския полуостров. У нас се среща нашироко в пространни насаждения главно по северните изложения в Централна и Западна Стара планина.

 

ДРОГА:  Дървесината, младите клонки

Кората съдържа дъбилни вещества, балсам и др. Дървесината съдържа комплицирана смес от най-различни органични съединения, а също и арабоксилоуронид, в състава на който влизат уронова киселина и остатък от арабофуранози. Листните клонки също съдържат значително количество етерично масло, а в състава на шишарките влизат борнилацетат и други естери. Семената съдържат до 33% бързо изсъхливо тлъсто масло, в състава на което влизат приблизително около 5,2% линоленова и други киселини. Те съдържат още към 22% суров протеин, към 12% безазотни екстрактни вещества и др.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Дървесината се използва освен за строителни материали, но и за получаване на медицински въглен на прах, който се използва като абсорбционно средство и като противоотрпва при отравяне с алкалоиди и фосфорни съединения. От кората се получават дъбилни материали, които се прилагат за дъбене на кожи и за получаване на медицински катран, колофон, дървесинен оцет. Балсамът е суровина за получаване на терпентиново масло. Народната медицина използва младите клонки на растението, които се  събират заедно с пъпките, нарязват се още свежи и се сварява със захар сироп, който е ефикасно средство против кашлица и при други възпаления на дихателните органи, също против рахит, скорбут и др. Извлек от иглите на растението в свежо състояние е прибавя във водата за къпане на децата за освежаване и при разни екземи. Етеричното масло, което се получава от различните органи на растението, се употребява нашироко в медицината и козметиката. Медоносно растение.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia