Viburnum opulus L. Сем. Caprifoliaceae – Бъзови

 

ОПИСАНИЕ: Силно разклонен храст, 1,5-3,0 м висок, кората сивокафява, младите клонки зелени. Листата срещуположни на дръжки, широко яйцевидни, плитко 3-делни. Съцветията плсоки сенниковидно-щитовидни, по върховете на младите клонки. Цветовете бели или розовобели. Плодът костилков, кълбесто приплеснат, червен сочен. Цъфти май-юли.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из разредени гори и храсталаци. Разпространено много често из цялата страна докъм 1800 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

 

ДРОГА: Събраната през ранна пролет от младите клонки и изсушена при обикновена температура кора.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Утеретонично, съдосвиващо и хемостатично.

Запарката от цветовете се използва като успокояващо средство при стомашно-чревни колики и диарии, ама и слаб диуретичен ефект. Прилага се за спиране на маточни кръвотечения през климактеричния период, при нарушения на менструалния цилкъл.

Прилага се под формата на запарки и отвари от кората, цветовете и плодовете. Една чаена лъжичка от корите се вари в 400 мл вода 10 минути. Отварата се пие по 1 винена чашка преди ядене 3 пъти дневно.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia