Червен кантарион

Червен кантарион

Centaurium erythraea Rafin. (Centaurium umbellatum)  Сем. Gentianaceae – Тинтявови.

 

червена жлъчка, бабиче, горчивка

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно или двугодишно тревисто растение. Стеблото изправено ръбесто, 15-30 см високо, голо, на върха разклонено. Приосновните листа на дръжки в розетка, продълговато обратно яйцевидни тъпи, стеблевите срещуположни елиптични или продълговато ланцетни, заострени голи целокрайни с леко дъговидни странични жилки. Цветовете розовочервени, събрани във връхни многоцветни метлици. Чашката тръбеста, с 5 зъбчета. Венчето с дълга тръбица и 5-листна къса коронка. Плодът удължена многосеменна кутийка, разпукваща се по два шева. Цъфти юли-август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по ливади, сухи тревисти и каменливи места, из храсталаци, рядко из посевите. Разпространено е из цялата страна до към 1600 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

 

ДРОГА: Надземната час на цъфтящото растение.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Апетитовъзбуждащо.

Прилага се като тонизиращо средство и за лечение на анемии, както и като антипиретик.

Една-две чаени лъжички счукана дрога се запарва с две чаши вряща вода. След изстиване запарката се прецежда и се изпива на 3-4 пъти преди ядене.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia