Кукувича плюнка

Кукувича плюнка

Viscum album L. Сем. Loranthaceae – Имелови

 

бимал, бруч, бял имел, бяла лепка, клейник, имел

 

ОПИСАНИЕ: Малък полупаразитен, вилужно разклонен вечнозелен храст, със специални кореноподобни образувания (хаустории). Стъблото е жълтозелено. Короната е почти сферична. Листата са неопадващи през зимата, срещуположни по чифтове в края на клончетата, кожести, продълговати, тесноелипсовидни до лопатовидни, приседнали, тъпи, яркозелени, голи, целокрайни, с 3-5 успоредни жилки, до 8 см дълги и до 3 см широки. Цветовете са еднополови, дребни, жълтеникавозелени, събрани по 5-6 в снопче. Мъжките цветове са с 4-листен околоцветник и 4 тичинки, прираснали към дяловете на венчето. Женските цветове са с по-тесни листчета, с двулистен плодник, който има долен едногнезден яйчник. Плодовете са до 10 мм в диаметър, белезникави или слабо жълтеникави, кълбести, лепкави ягоди, с по няколко семена, със сочен леплив околоплодник. Семената са овални или ръбести, обвити със слуз. Двудомно, но понякога и еднодомно растение. Цъфти в ранна пролет. Плодовете узряват през септември-ноември.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:  В южна Европа, Балканския полуостров. В нашата страна растението паразитира върху различни овощни и други дървета, особено в източната част на страната.

 

ДРОГА: Листата с клонките

Химичният състав на белия имел е сложен. В него са намерени много съставни части, между които до 10 % алкалоидът вискотоксин (сърдечно активно вещество), който в по-големи дози действа ферментоподобно, липолитично, протеолитично и некротизиращо, като понижава кръвното налягане. Дрогата съдържа още флавони, восъци, витамин С, глюкозида вискалбин, смолестия алкохол висцирезинол, висцефлавин, холин, и др. Кората съдържа глюкозида сирингин, а в плодовете е установено съдържанието на каучук и смолисти вещества. Плодовете съдържат инозит, висцин, лупеол. Семената съдържат висцин и висцинова киселина, тлъсто масло и минерални вещества.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Белият имел е бил познат на човека като лекарствено растение още преди новата ера.

Употребява се при атеросклероза и повишено кръвно налягане и при свързани с него явления (виене на свят, главоболие и др.), забавя сърдечните удари: 1 чаена лъжичка счукана наситно дрога се залива с 1 чаена чаша вода, оставя се да ври 10 минути, след което се прецежда (доза за 1 ден). Приема се на глътки, по указанието и под контрола на лекаря.

Предполага се, че хипотензивният ефект на дрогата се дължи на дразнене на парасимпатикуса и че изчезва при прилагането на атропин. Да не се взема продължително време. В по-големи дози е отровна. Нашата народна медицина препоръчва отварата от младите клонки на имела като затягащо средство при стомашни разстройства, а външно листата и плодовете се използват за налагане при ревматизъм, отоци и др.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia